Наскоро Брук Шийлдс взриви медиите с нещо различно от обичайното си амплоа на холивудска дива. Тя издаде книга за живота си, в която смело и откровено разказва за следродилната си депресия. Талантливата красавица, стъпила на алеята на звездната слава едва 14-годишна с ролята си във филма “Синята лагуна”, запазила присъствие на духа, когато жълтата преса разнищваше връзките й с Майкъл Джексън, Джон Траволта и принцът на Монако Алберт, преживяла развода си с Андре Агаси и скандала след еротичната реклама на джинси на Келвин Клайн, призна, че след раждането на дъщеря си Роан е мислила за самоубийство. През 2001 г., когато е на 36 г., Брук се омъжи за втори път за телевизионния сценарист Крис Хенч. “Вярвах – пише тя в книгата си, - че най-после мечтата ми за дете и за истинско семейство ще стане реалност.” На 38 г. тя роди, но това съвсем не й донесе щастие и едва не разруши брака й.
Брук разказва за трудностите, през които е минала, докато забременее. Лекувала се е почти две години, направила е няколко неуспешни опита за изкуствено оплождане. Копнежът да има дете и реалната опасност да няма я довели до дълбока депресия. Въобще не й е останало време да се подготви за майчинството. Така тя обяснява защо, когато заветната й мечта се сбъднала, продължила да се чувства зле. “Докато бях бременна, с Крис си представяхме как ще се грижим за бебето, ще спим по ред и ще се чувстваме едно цяло.” Когато обаче останали тримата сами в дома си, станало ясно, че въобще не знаят какво трябва да правят. Анализирайки се, Брук си дала сметка, че на следродилната й депресия е оказало влияние и събитие, станало малко преди да влезе в родилната клиника: три седмици преди това с Крис се пренесли в нов дом и на следващия ден баща й починал от рак. В добавка към този стрес започнали да я мъчат болки в ставите, които продължили и след раждането. Няколко дни, след като се прибрала с бебето вкъщи, ръцете въобще не я слушали. Наложило се за Роан да се грижи Крис. И докато го гледала как сменя памперсите на дъщеря й, Брук се ужасила от прозрението, че не е способна да се справи дори с най-елементарните неща. Тогава следродилната депресия я връхлетяла с пълна сила и емоциите й се завъртели в порочен кръг. Тя лежала на леглото и гледала в тавана. Не искала да става, да взема в ръце малката си дъщеричка. Същевременно се потискала от поведението си, защото винаги е обичала деца, а Роан била истинска малка красавица. Отначало Брук се опитвала да се вземе в ръце. Успокоявала се, че просто е уморена, че ще си почине малко и всичко ще се оправи. Че състоянието й е нормално, защото знаела, че след раждане понякога жените стават раздразнителни и плачливи. Но съвсем не била готова за силата на тъгата и чувството на безизходица, които буквално я залели, и потънала в тях. Роан е толкова малка и беззащитна! Това довеждало Брук до ужас. Тя гледала през прозореца, готова да се хвърли, но не го правела, защото хладнокръвно преценявала, че височината не е достатъчна, за да умре. Или пък си представяла как двете с дъщеря й летят към земята. “Не, не исках да я нараня, но не можех да изтрия от главата си тази натрапчива кошмарна картина.” Крис решил, че нови мебели в детската стая може да повдигнат настроението на Брук, и отишъл в магазина. Скоро обаче се върнал тъжен и без да купи нищо. “Знаеш ли, в магазина видях щастливи жени с деца на ръце – казал й той. – Те им се радват. Ти никога не пееш на Роан, не й говориш, дори не я поглеждаш. Какво ти става?” Брук не знаела отговора на този въпрос. Веднъж решила да се разсее и заедно с Роан посетила приятели на снимачната площадка. “Това беше кошмар – пише Брук. – Те говореха с мен така, като че ли кариерата ми е приключила. Бях излишна в този свят на весели и безгрижни хора. Наложи се да си тръгна, за да не се разплача пред всички. Карах колата и си мислех, че ако се ударя в мантинелата, всичките ми проблеми ще бъдат решени.” Майка й и свекърва й се опитали да й помогнат, но не успели. Приятелка й донесла куп книги за средродилната депресия, но Брук дори не ги отворила. Две седмици след раждането отишла на лекар. Когато я попитал как се чувства, тя отговорила: “Нормално”, и се разплакала. Тогава признала, че се чувства жалка и безпомощна. Че се ненавижда, защото се е уверила, че не е създадена да бъде майка. Лекарят направил две неща, които я спасили. Първо, предписал й слаб антидепресант. Второ, дал й телефона на престижна агенция, която да й препоръча добра детeгледачка. Поради алкохолизма на родителите си Брук се страхувала от всякакъв вид зависимости – алкохолна, наркотична, медикаментозна, даже емоционална, но Крис я уговорил да пие хапчетата. Обадила се и в агенцията. На следващия ден на вратата й позвънила симпатична смугла жена от Филипините, която само за няколко дни привела в ред безумния живот на Брук, Крис и Роан. “Тя установи жесток график на хранене, разходки и сън – спомня си Брук. – Показа ми как да храня правилно дъщеря си, как да я гушкам, как да я успокоявам, когато плаче. Започнах да изпитвам лека надежда, че ще се справя, а след това разбрах какво всъщност ме е правило толкова нещастна.” Това не били изгубената свобода и жаждата за развлечения. “Страхувах се да не се окажа лоша майка, че ще правя нещата неправилно. Много дни след раждането на Роан проумях, че не е задължително да бъда идеална. Че е достатъчно просто да я обичам с цялото си сърце. И когато стигнах до тези прозрения, ние с Крис разбрахме, че нашето семейство е спасено.” Защо жената става раздразнителна, плачлива, нервна и с променливо настроение още докато е бременна? Причината е в хормоналния бум, който настъпва по време на бременността – нивата на естроген и прогестерон се увеличават рязко 10 пъти. Защо продължава да бъде лабилна и след раждането? Защото непосредствено след него отново е подложена на хормонален бум, но в обратна посока. Историята на Брук Шийлдс много прилича на историите на наши майки, които можете да прочетете във всеки сайт, свързан с родилната депресия. В тези случаи обикновено става дума за най-леката й форма, наречена следродилна тъга. Световната статистика сочи, че тя се появява през първата седмица след раждането при 50-80% от жените. Около 50% от тях плачат през първия ден. През третия и четвъртия са депресирани, раздразнителни и с неспокойни движения. Измъчват се от ниска себеоценка и песимизъм относно бъдещето. Чувстват се вяли, потиснати, тревожни, емоционално лабилни. Страдат от липса на апетит и безсъние. Около 40 % преживяват липса на обич и топлота към бебето, от там и чувство на вина. В повечето случаи родилната тъга отминава до 3 дни, без да се налага лечение. Същинската следродилна депресия поразява около 10-20% от родилките. Симптомите, между другото почти същите като при родилната тъга, най-често се развиват две седмици след раждането. Първата стъпка в този случай е да позвъните на домашния си лекар. Най-първата обаче е да си помогнете сами. Както казва Брук Шийлдс, когато още по време на бременността сте се подготвили достатъчно добре за бъдещото майчинство, шансовете да попаднете в капана на следродилната депресия сериозно намаляват. Това, разбира се, може да стане, като залегнете над специализираната литература. Но най-добре е да посещавате някое от училищата за бременни. Към такова ще ви насочи гинекологът, при когото ходите на редовните консултативни прегледи. Опитът на Брук показва и друго: видите ли следродилна депресия, веднага мислете и за предродилна. Защото първата е предпоставка за втората. Кои са малките капани на пред- и следродилната депресия и как да ги избегнем, ще научим от единствения у нас акушер-психолог Диди Димова, ръководител на училище за бъдещи родители. предродилна депресия провокаторите: Това са всички онези довеждащи ни до паника въпроси, които започваме да си задаваме едва ли не в първия месец от бременността:
какво да направим:
следродилната депресия Колкото и перфектна да е била подготовката ви, първият ден насаме с бебето вкъщи е особено стресиращ и смущаващ. какво ви притеснява:
какво да направим: нещата, които ще ви помогнат да добиете самочувствието, че контролирате ситуацията и се справяте, както трябва, са да направите 24-часова програма на детето и ваша лична програма.
a/ 24-часова програма на детето Комфортът на бебето е право порпорционален на вашия и този на вашия партньор.
б/ вашата лична програма 1. менюто. Здравословният начин на живот и на хранене са гаранция за вашата перфектна фигура. Яжте некалорични, богато витаминозни и енергийни блюда. Освободете се от всичко, което предизвиква газове – пържено, тлъсто, газирано, силно целулозни храни, спанак, лук, чесън, черен и бял пипер, бобови растения, зеле и т.н. Не се лишавайте от риба, пилешко филе, салати. Гарнирайте със студено преработен зехтин, лимон или ябълков оцет, който неутрализира нитратите и добавя витамини към менюто. Прасковите да бъдат белени, кайсиите в по-малко количество, суровите бадеми и лешници в минимално количество в следобедните часове. Хранете се често и по-малко. С този режим ще възстановите първоначалните си килограми още по време на кърменето. 2. вашият сън. Това е първото, което трябва да направите, за да имате спокойна нервна система. Не робувайте на хигиената на дома, а помислете за това как се чувствате вие. Нагодете се към режима на детето и спете във всеки възможен момент. 3. личното време. Най-малко по 2 пъти на ден по 1 час намерете начин да излезте от къщи сами. Разходете се в парка, обиколете магазините, изпийте по кафе с приятелки и т.н. Или пък вечер, след ритуалното къпане, идете с партньора си на ресторант, кино и т.н. Детето няма нужда да бъдете до него 24 ч. Погрижете се за себе си. Ако времето е лошо, усамотете се и прочетете любима книга или гледайте някой тв сериал. 4. спортът. Помислете каква ще бъде вашата следродилна гимнастика, за да стегнете перинеума (коремната стена), след това коремната мускулатура, после цялата. На третия месец след раждането можете да посещавате фитнес зала. 5. постарайте се да изглеждате предизвикателна и секси. Посетете вашия фризьор, козметик, масажист. Не се срамувайте от наедрелия си бюст. Напротив, носете дрехи, които го подчертават. Бъдете изкусителки, предизвиквайте, ухажвайте партньора си. Нека той да има своите мигове на ласки и внимание. Нежността, вниманието, ласките, релаксиращият масаж, чаша бяло сухо вино на нощна светлина. Това са безценни моменти, които ще ви накарат да забравите за следродилната депресия. 6. направете така, че партньорът ви да е съпричастен в отглеждането на бебето. Запознайте го с програмата на малкото човече. Разказвайте му вечер в колко часа то е яло, кога е плакало, дали е имало болки в коремчето, каква нова реакция сте забелязали и т.н. Нека детето да тръпне и когато чува гласа на баща си. Запомнете: адекватното поведение на партньора ви в този момент е гаранция за вашето спокойствие. Брук Шийлдс отдавна е забравила следродилната си депресия. Зад гърба й са останали и страховете, че след раждането с кариерата й е свършено. Наскоро тя отново блесна в ролята на очарователната убийца Рокси Харт в мюзикъла “Чикаго” на сцената на лондонския театър West End. Освен това, играейки по осем представления на седмица, отслабна с 6 кг. Актрисата е много доволна от външния си вид и въобще не е комплексирана от това, че вече е на 40. Напротив, тя смята, че животът й тепърва започва. Независимо от натоварения си работен график, Брук се старае да отделя колкото се може повече време на дъщеря си Роан Франсис, която вече е на две години. Редовно я води в зоопарка, по магазините и в увеселителни паркове. “Чак сега започнах истински да се уважавам и да вярвам в себе си”, казва актрисата. |
ТВОЯТ КОМЕНТАР