Ето я трагедията на модерните жени, които наричат all-it-have.com поколение: не искат да повярват, че никога няма да бъдат равни с мъжете в едно-единствено отношение: да раждат, когато си искат

 

Приятелката ми хлипа над кафето си: "Представяш ли си! Отивам аз на редовен гинекологичен преглед и моят гинеколог, иначе много готин човек, вика: "Къде се изгуби толкова време? Нали знаеш, че си във възраст, когато трябва да идваш по-често? Нали знаеш, че яйчниците ти са рецидивисти." Представяш ли си, нарече яйчниците ми рецидивисти, защото били във възрастта на потенциалните нарушители, и ми връчи листовка за менопаузата! И така скапа иначе прекрасното ми настроение, подгрято от чифт дънки Долче и Габана! А аз съм само на 43, да не говорим, че изглеждам наопаки!"

"Как наопаки?!", питам аз сериозно объркана. "Ами на 34", отговаря убедено приятелката ми. И това е самата истина. Шефка е на криейтив отдела на една голяма рекламна агенция, работи в стерилно чиста среда, част от работата й е да омагьосва клиенти и затова всички средства са позволени: елитен фитнес-клуб, два пъти годишно леки нехирургични методи за разкрасяване, елитен фризьорски салон, козметика, която купува от чужбина. На 43 е постигнала с двойно повече усилия, отколкото би се искало от един мъж при същия равен старт, престижна работа, добра кариера, двустаен в добър квартал.

"Защо ходиш при тоя тип, да ти разваля настроението", визирам аз нещастния лекар. "Как защо?! Време ми е да имам дете", отсича приятелката ми. И между две хлипания ми обяснява, че отишла да види какви са възможностите да зачене от неизвестен донор бебе ин витро. И какво се оказало - дори и да била женена от 20 години, пак щели да й откажат. "Представяш ли си, освен че обиди яйчниците ми, заклейми яйцеклетките ми - били стари! Нямало шанс за такива като мене! А Сюзън Сарандън как можа?!"

"Е, тя не е пример, опитвам се да контрирам. На 45 тя вече имаше две деца и роди на приятеля си, 12 години по-млад. Плюс това сигурно е платила милиони на лекари."

"Кажи ми, продължава да плаче приятелката ми, как яйцеклетките ми са стари, като аз изглеждам на 34."

Не се опитвам да я утеша. Ще прозвучи лицемерно от жена на 35, която изглежда на 29 като мен. Но ме побиват тръпки. Ами аз? Кога е последният ми срок да родя? Защото, макар че се занасям с интересни мъже по софийските клубове, макар че имам приятел, който споделя възгледите ми за отворената връзка (т.е. за разделно чукане от време на време), аз не съм безчувствено животно и студена кариеристка. Искам един ден и аз да разхождам из парка нещо различно от моя кокершпаньол.

Искам да мога да тръсна на моя редактор папките и да му кажа, че си отивам вкъщи, защото малкото ми детенце има нужда от мен, читателите ще почакат.

Но аз колко време трябва да чакам?

Скоро говорих с д-р Павлета Табакова, която от години работи в областта на ин витро оплождането. Стреснах се от многото жени на различна възраст, които кротко изчакваха реда си в чакалнята на клиниката й. И от категоричната декларация на известната лекарка, че тя не приема за пациентки жени над 40 години, които по собствено желание са отлагали първото си раждане до тази възраст. Дори и да я засипят с пачки, тя отказва. Има своите професионални и морални основания да го направи - според статистиката успеваемостта на ин витро оплождането след 40-годишна възраст спада до 7 на сто. Да не говорим, че процентът на отхвърлянето на плода е изключително висок. Тогава съществува и риск от генетични малформации на плода, възможно е с амниоцентеза да се потвърди синдром на Даун например. Тогава какво? Аборт по медицински показания или поемане на тежкия кръст да се грижиш за сериозно увредено дете? Рисковите моменти при възрастните майки, уви, не са отпаднали с напредването на медицината.

Д-р Табакова довери, че се захваща с жени над 40 само ако са изгубили единственото си дете. "Защото знам какво е - моята майка е загубила брат ми на 18 години и докато дишаше, беше готова да се подложи на всичко, за да има второ дете."

Докато четем по списания и вестници, докато гледаме по телевизията как известни холивудски красавици и телевизионни водещи успяват да станат майки на 43, 45, 49 дори, се окуражаваме, че и за нас има време - с какво сме по-различни от тях, та да не можем да ощастливим по-младия си съпруг или любовник с отроче!

Има си начини, напълно достъпни за жени с пари и възможности, каквито сме ние - хормонално стимулиране на яйчниците, замразяване на яйцеклетки, на сперма, на ембриони, сурогатна бременност, в която друга износва твоя плод, докато ти си въртиш бизнеса... Изглежда примамливо не само като краен вариант, когато всички други са изчерпани, нали? И като начин да победим възрастта, природата, да се изравним с мъжете дори в плодовитостта.

Истината обаче, реалната картина, е твърде далеч от светлите пространства на майчинството по план или каприз. И е болезнена като раждане.

По информация на Световната здравна организация за жените над 40, които се подлагат на стимулация с хормони, процедурата е изключително рискова - заплахата от рак на яйчниците, на матката, на гърдата е повече от реална, както и от инсулти и инфаркти в резултат на натоварването на организма с хормони. Отговорните и компетентни лекари, които не превръщат във високодоходен бизнес оплождането ин витро, са длъжни да обясняват всичко това на пациентките си. Особено пък на жени, които не че не са можели поради заболяване или несъвместимост с партньора, а просто не са поискали или не са намерили време да родят до 40-41. Рискът не си заслужава, момичета, питайте, четете, повярвайте! Той е толкова висок, че не се мотивира ниският процент успеваемост на процедурата срещу опасността да се разболее здрава жена... Като моята прекрасна успяла приятелка.

...Не искам да бъда като нея, която, макар че на 43 е спечелила всички битки, е загубила основната: с времето.

Не искам и да бъда като Сюзан Сарандън, защото, ако нямам нейните пари за бавачки, на 50 ще се озова с петгодишно дете, по градинките ще го наричат внучето ми, а аз няма да мога да издържа и два часа търчане около него. Не искам самото то да преживее огорчението от въпроса на съучениците си: "Това баба ти ли е?" Нито пък - въпреки цялата си интелигентност, отвореност и информираност, да нямам истинска здрава връзка с него поради пропастта от години, която ще ни дели. Да не говорим за това, че едно дете има нужда от родители - колкото по-дълго, толкова по-добре. Къде е гаранцията, че на 15 години няма да го оставя само, отивайки си от този свят? Като си спомня само колко предадена се почувствах, когато баща ми си отиде на 56, а аз бях само на 26... Като си спомня как го упреквах за това, че ме е създал на 30, а можело да стане и далеч по-рано. Идва ми наум и тревогата на една позната, чиято дъщеря се омъжи "по болест", т.е. в напреднала бременност само на 20. Майката се стопи от притеснение, че е твърде млада, тръгна по лекари да дири съвет и успокоение. Е, всички й казаха простичката истина, че организмът на жената - дори и на свръхсъвременната - е така устроен, че тя да роди първото си дете до 25 години. Природа!

Не казвам всичко това на приятелката си, защото тя ще ме залее с поток от аргументи: колко е напреднала медицината, как една 63-годишна румънка-професорка родила, как не е честно, нали вече сме равни на мъжете...

Не, мила, не сме равни. Или поне сме равни само до началото на 40-те си години. След това жената е обречена на неуспех. Остаряването е неуспех. Старостта е катастрофа. Каквото и да си постигнал, колкото и любови да си имал, колкото и приятели да те обичат, щом си остряла, ти си се провалила. И яйчниците ти стават рецидивисти, които трябва да се държат под око, за да не направят някое престъпление. А менопаузата, това чудовище, което заплашва да открадне душевното ти спокойствие, не - живота! - ти се хили на една ръка разстояние. Каквото и да си постигнала, дори да си станала г-жа "изпълнителен директор" на мултинационална компания, да говориш 3 езика и заплатата ти да е 50 000 евро годишно в България, ако нямаш дете, ти си изправена пред провал. Това е толкова несправедливо, след като жените са равни във всяко отношение с мъжете. Макар че трябва да работят два пъти повече от тях и да са два пъти по-умни, за да застанат на същия висок пост, ако трябва да сме точни. Има обаче жени, които искат и този последен бастион на неравенството между мъжа и жената - наречен фертилност - да падне.

В книгата си "Преходи" американската писателка и журналистка Гел Шийхи описва така жените, които отчаяно атакуват този бастион.

"Жените, постъпващи в центровете за лечение на безплодието в Южна Калифорния, предвид маниакалните грижи, полагани за храненето, за физическото им състояние и младежкото излъчване, определено имат вид на най-добрите екземпляри от тяхната възрастова група, същински жени-чудо.Четиридесет процента от пациентките на д-р Ричард Марс, един от най-изтъкнатите специалисти в лечението на безплодие, са жени на възраст между 40 и 50 години. Типичният случай са високо амбициозни жени, решили да отложат бременността си заради професионалното си развитие. Те могат да си позволят да плащат такси за скъпи клубове за здравословен живот и за частни инструктори, да ходят в скъпи спа-центрове и да се поддържат в страхотна форма. Те имат милиони, но нямат деца. И това ги хвърля в отчаяние."

Следният случай е много показателен. В кабинета на д-р Марс в Санта Моника седи 45-годишна филмова продуцентка. С нея е и съпругът й, но той почти не отронва дума. Тя е стройна и слаба, богата и доста известна. По цялото й тяло, покрито с прекрасен бронзов загар, няма и милиметър, който да не е в съвършена форма, по лицето й няма неизгладена със силикон бръчица. Тя обаче е нещастна.

- Опитах всичко - казва тя. - Кажете ми какво трябва да направя, за да родя.

- Нищо повече не може да се направи - внимателно обяснява докторът. - Идвахте редовно за инжекции, правехме ви редовно изследвания, изпълнили сте буквално всичко, което се искаше от вас. Не е в това проблемът.

И след това идва ударът върху нейното самочувствие.

- Яйцеклетките ви просто не го допускат.

- Яйчниците ми не работят?

Дамата е потресена.

- Как е възможно? Та аз се чувствам прекрасно. Намирам се във великолепна форма. Вижте ме: не изглеждам ли на 35? Аз самата се чувствам като на 35. Как така яйцеклетките ми били стари?

- Вярно е, наистина нямате вид на 45-годишна - утешава я доктор Марс. - Но когато стимулираме яйчниците ви, съвършено ясно е, че биологичният ви часовник показва точно това, което е нормално за вашата възраст.

- Защо не можете да ми направите яйцеклетките като на 35- годишна жена?

- Боя се, че не можем да променяме генетиката на самите яйцеклетки.

- Защо не можете? Нали можете да правите яйцеклетки, да замразявате ембриони, да вкарвате сперматозоид в яйцеклетката, защо тогава да не можете да направите яйцеклетките ми 35- годишни?

- Хубав въпрос - отвръща доктор Марс. - Отговорът е, че някой друг е пожелал този процес да протича така."

Е, как ви се струва? Мислите, че това е доста далеч от нашата действителност? Не е съвсем така. Аз лично познавам много жени, очарователни жени в средата на 30-те си години, които планират поне още 10 години кариера и след това деца. Те са вманиачени на тема килограми, тен, холивудска усмивка, отсега запазват часове преди Коледа за някое и друго боцване за разкрасяване. Те се състезават коя е постигнала повече в работата си, коя е имала повече любовници. Те смятат, че не само мъжете трябва да имат привилегията да се женят за по-млади екземпляри. И когато го направят, започват да се фукат с мъжа си, както правят с диамантените си обеци. И да се доказват.

Толкова е тъжно. Но най-тъжно е, когато тези жени, абсолютно убедени, че могат да победят всякакви обстоятелства, разбират, че не могат да победят Онзи, който е пожелал жените да не са равни на мъжете по плодовитост.

Тези модерни амазонки се позовават не само на примера на Сюзън Сарандън, но и на многобройни митове, изграждани от филми, книги, от целия ни модерен начин на живот. Жените обаче трябва да престанат да се заблуждават: женската красота, налагана от съвременната култура, е резултат от постоянно гладуване, стигащо до анорексия. А размитите във времето граници на фертилността съвсем не освобождават жените да градят кариера и да си планират поколението. Това е просто един жесток капан, от който, за да се измъкнеш с бебе на ръце на възраст 40+ , ти трябва огромен късмет, както при Сюзан Сарандън.

Истината е, че удължаването на средната продължителност на живота, удължаването на женския менструален цикъл не разтегля границите на фертилитета. С хормонозаместителна терапия жената може да менструира и до 60 години, но това не означава, че е годна да отделя качествени яйцеклетки - факт, както казва напоследък една реклама.

ОК, чувстваш се на 34, изглеждаш на 34, но яйцеклетките ти са на толкова, на колкото си в действителност - 43. Те не лъжат и по никакъв начин не можеш да ги принудиш да бъдат млади, колкото на теб ти се иска.