идея и стайлинг диана шингарова
фотография венцислава василева и асен емилов
текст адриана попова

Най-красивите украшения, които баба ми окачваше на елхата, бяха едни “ледени” висулки от чешко стъкло. С времето те се изгубиха, но и до днес пред елхата си спомням за бабините украшения и смешното стихче, което тя винаги повтаряше, докато ги слагаше: “Без шал и без качулка ставаш ледена шушулка.” Така и Коледата за мен си остана свързана с леда. Затова, когато тази година Диди, Диана Шингарова, реши за коледния ни проект да тръгне по стъпките на леда, тръгнах с нея. Стигнахме до разни хора, високи и ниски, слаби и закръглени, но всичките до един интересни и свестни. Който работи с чист материал, е чист човек, предположи Диди. Не знам дали е така, но разбрах едно – ледът е изключителен материал. Той може да плаче като малко дете, своенравен е, топи се бързо, но помни дълго. В Антарктида има ледници, които помнят отпреди 14 млн. години! Нашият лед, разбира се, не дойде от толкова далече. В повечето случаи той се роди в камерите на хладилниците и бързо-бързо се разтопи от щастие под светкавиците на фотографите. Опитахме се да запомним ефимерната му красота и да я поделим с вас – без шал и без качулка.

Кирил Кузманов, скулптор
Сърцето ти е ледено, каза Герда. Тогава изчакай малко, скоро ще се разтопи, отвърна Кай. Ако трябва честно - такъв диалог в “Снежната кралица” на Андерсен не съществува. Уверяваме ви обаче, че всичко ледено се топи много, много бързо, било то сърце или сорбе. Май и ледниците на Антарктида започнаха да се топят, а човечеството още не е измислило толкова голям хладилник, в който да ги сложи и запази за поколенията. Разбрахме, че в Индия имало един мъж - Чеванг Норпхел, който строял ледници. Направил бил поне дузина. А у нас Кирил Кузманов направи проект, който нарече „Домашни ледници, или моят принос към глобалното затопляне“. Като се замисли човек, всеки хладилник е такъв принос. Количеството лед в домовете ни расте обратно пропорционално на ледниковите шапки на планетата.  Проектът на Кирил е реализиран в камерата на рециклирания хладилник „Мраз 4“, който той си подарил за последния си рожден ден, точно след като се завърнал от 11-месечна експедиция в Азия. Работи на Кирил може да видите до 12 декември в галерия „Васка Емануилова“ към СГХГ в изложбата „Мъртва глава“ и на www.0otkireto.blogspot.com – представяне на проект за огледала по улиците на Пловдив, наречен 0 („Нула”).




Веселина Славчева, карвинг мастер
Докато снимаме ледената й продукция, Веселина е под силно напрежение. Предстои й участие в Culiary World Cup - Световното кулинарно първенство в Люксембург, индивидуално в  категорията карвинг – за художествено гравиране на плодове и зеленчуци, и отборно заедно с българския кулинарен отбор. Това не е първото й състезание, но е най-важното досега. Докато подготвяме броя, от Люксембург идва новина за получен бронзов медал за композицията й. Прекрасно и браво! Тази година тя вече има спечелен и сребърен медал  от Първото европейско първенство по карвинг във Франция – Irisiades 2010.
Веселина е единствената българка, дипломирана за аристократичното изкуство в родината му – Тайланд, написала е и книга за него. Според нея айскарвингът – гравирането върху лед, е дори по-голямо предизвикателство, защото материалът е  още по-нетраен. Но й харесва. Харесва й, че може да вземе нещо от природата, само по себе си съвършено, и да доразкрие красотата му. Казва, че карвингът е променил живота й, защото я е научил да бъде търпелива и да забелязва детайлите. Способна е да работи с дни върху някое произведение, без да спи – рекордът й е 48 безсънни часа. Когато работи – не чува и не вижда.
Веселина има син и дъщеря, на която се надява да предаде страстта си към карвинга. Тя обучава всички, които имат желание да усвоят похватите на изкуството. Създала е специална програма за младежи с нарушен слух, защото смята, че с този занаят имат бъдеще. И внимание – чантата й винаги е пълна с ножове, от специалните за гравиране. Трябва да са ми подръка, защото няма ден през последните години, в който да не съм се занимавала с карвинг, казва Веселина. Харесахме страстта й. www.carving-bg.eu



Джъмбо, цар на спецефектите
Истинското му име е Румен Стойчев, но всички, които го наемат за изработване на спецефекти за кино и реклами, го знаят като Джъмбо. Трябва ви вледенена бутилка водка, къщичка, покрита със сняг, сняг, който се сипе на парцали, ледено езеро или бюстие от лед? Джъмбо е вашият човек. Обикновено диалогът с него протича така: Виж, Джъмбо, можеш ли да ми направиш нещо, което досега не е правено? А той отговаря: Може, то в дизайна невъзможни неща няма. И една тайна: не всичко, което блести, е лед. Много ледената чаша на снимката е направена от синтетични материали. Само те могат да изнесат едни 10-часови снимки за реклама например.
www.jumbosfx.com






Калина Чанкова, експериментиращ артист
Калина е топъл човек, а ние я накарахме да прави ледени бижута. Докато ги снимахме, обиците и колиетата на Калина се разплакаха и от това станаха само по-красиви. Отношенията й с леда не са от вчера. Започнали са още от белите дантели по зимните прозорци и хрущенето на тънкия лед върху локвите, в които стъпваш, докато си малък. После идват кънките на пързалката, които й докарват счупване на ръка, но и еуфория. Обича леда и натрошен в чашата с мохито, което прави през лятото на готиния бар „Кораба“ в Синеморец. Калина наистина обича да експериментира. Тя е завършила текстил в Художествената академия, но се е занимавала също с графика, керамика, напоследък и с бижута. Има една много хубава серия с чайници, друга – с летящи супергерои. Смята, че бижуто трябва да те изразява, да изразява позиция, шега, протест. Иска да направи брошки-телевизори като протест срещу медийното облъчване на хората. Работи с деца в областта на изобразителното и приложно изкуство в ателие център „Шмиргела“.
http://atelieshmirgela.wordpress.com



Лилия Поборникова, скулптор
Виктор Царски, архитект
Намерихме ги с връзки (благодарности на Светльо Караджов), защото те не тръбят за себе си. Лилия и Виктор са единствените българи, които участват в направата на ледения хотел в Швеция. Той е и първият в света – строи се ежегодно от 21 години насам. Приключението им започва преди 4 зими, когато печелят конкурс за дизайн на една от хотелските стаи. Заминават за Юкасярви, на 100 км от Северния полярен кръг, за да станат част от разноезичен екип: японци, холандци, шведи, руснаци и австрийци, които строят и обзавеждат хотела. Лилия и Виктор имат три седмици, за да изпълнят проекта си, наречен Still water - само с лед без никакви други материали. Така е построен и самият хотел, който напролет се разтапя и изтича в близката река. Оттам пък през зимата се вади ледът за следващия хотел.
Двамата режат леда, лепят го с топла вода или с ютия, ръцете им мръзнат, кожата се изсушава от студа. И това при една обичаща топлото Лилия. Но резултатът си струва. Стаята е с минималистичен дизайн, каквато е концепцията на самия хотел. Двамата изпробват лично направеното и спят при минус 8 градуса върху леденото легло, разбира се, добре облечени и завити. Лилия казва, че когато от -40 градуса, колкото понякога е навън, влезеш в спалнята, очилата ти се запотяват. Ми топло!
Двамата определят леда като много чувствителен материал. Ако пил и пушил човек преспи в някоя от стаите, ледът попива миризмата и я излъчва. Това е и причината в хотела да няма ресторант, а само бар Absolut – ледът би се „замърсил“ ужасно от миризмата на храните. Иначе е лесен за обработване. Те са се занимавали с него и преди Швеция – правили са ледени скулптури на различни международни фестивали.
Сега Лилия и Виктор заминават за пета поредна година за Юкасярви. Това е миниатюрно селце близо до град Кируна и там, освен да спи в ледена двойна стая от 600 евро, човек може да се разхожда с лосове, да наеме сноумобил или да пазарува скъпи сувенири в магазинчето за подаръци. А също да се ожени в ледения параклис към хотела. Забравихме да питаме Лилия и Виктор дали биха го направили...
www.icehotel.com



Ради Стамболов, сладкар магьосник
Ради, който е собственик на сладкишница „Гаврош“ и си е легенда сред почитателите на кулинарното изкуство, е подслаждал живота на всякакви хора - от обикновени лакомници до едрокалибрени особи като Владимир Путин, Франсоа Митеран, принц Филип, Лех Валенса, Ицхак Рабин. Специално за нас той бръкна дълбоко в торбата с магиите и извади рецептата за сорбе, наречено „Огън и лед“.
рецепта: 350 мл бяло шампанско, 120 г кафява захар, 400 мл вода, 15 г люти червени чушки, 50 г настърган натурален шоколад, 1 белтък. Продуктите се смесват и се замразяват на -22 градуса при непрекъснато бъркане.
Тук Ради признава, че това няма как да стане у дома, защото за замразяване с бъркане ви трябва специален уред пакоджет. Но пък можете да му се обадите за някоя изискана вечеря и той ще ви го приготви. Сорбето е идеално за изчистване на вкусовете между основното ястие и десерта. Ние го опитахме и през небцето ни премина палитра от вкусове. Първо, изтръпнахме от ледените кристалчета, после усетихме сладката горчивина на шоколада и накрая ни парна лютото на чушчиците. Ради си спомня как след вечерята за Франсоа Митеран френският президент влязъл в кухнята и си поискал допълнително. Ние да не сме по-лоши от Митеран?! Поискахме си допълнително от сорбето и се доомагьосахме.
www.gavrosh.com, тел. 02/956 00 65, 0899 156 724