Световноизвестният цигулар Васко Василев навърши 40 години на 14 октомври. Напук на суеверията, че тази годишнина не се празнува, той отбеляза събитието цели два пъти. Веднъж по-камерно, със своите близки и приятели, и втори път, с всичките си почитатели, които събра на концерт в Зала 1 на НДК. Заедно с испанската чилаут група „Чамбао” и Памела Никълсън Васко изпълни вдъхновяващ микс между фламенко и класическа музика. В деня на концерта – 20 октомври, бе и премиерата на биографичната му книга-албум „40” (ИК Мавзолея). Тя е във формата на огромно и много откровено интервю и излиза едновременно на български, испански и английски, като редактор на българския вариант е Ваня Щерева. В супернатоварения му график на творчески продуцент на Ковънт гардън и водещ майсторски класове във Валенсия и Сингапур, на изпълнител, който има концерти по цял свят, успявам да открадна един час от времето му, за да го попитам за всички интересни неща, които се случват с него.  


Васко, в тазгодишния ти концерт пред родна публика взе участие и  Вивиан – една от трите ти сестри. Другите две изкушени ли са от музиката?
Да. 16-годишната Вивиан е барабанистка и сега за първи път свирим заедно. 18-годишната Виктория учи езици и не се занимава активно с музика. Най-голямата - Вероника (26 години), обаче също като мен е цигуларка. Сега живее в Далас. Обича да се майтапи, че е отишла чак там, за да е по-далече от мама и тате, които са в Германия.

Направи ми впечатление, че имената на всичките ти сестри, а и твоето започват с „В”. Случайност ли е?
Прадядо ми е чел книгата „Мъртвите сибирски полета” и заради това баба ми се казва Вера. После майка ми и баща ми кръщават най-голямата ми сестра пак с „В” – Вероника. И оттам като се е тръгнало... Памела даде идеята да продължим да кръщаваме и бъдещите потомци с тази буква. Но аз имах и брат, който не беше с тази буква – Бобчо. Той загина преди 20 години при автомобилна катастрофа. Беше само на 3 годинки. За това говоря и в моята книга. Както казват, „Господ прибира млади най-скъпите на сърцето му”. Бяхме много привързани към него. Самото му раждане беше екстремно. Когато майка ми беше бременна с него, аз се готвех за първия си международен конкурс в Париж. Между другото майка ми е слаба и въобще не й личеше, че чака дете. Дори моята учителка, която пътува с нас дотам, така и не разбра – майка ми криеше бременността си до последно. Бобче се роди в седмия месец. Аз казах на учителката ми, а тя: „Виж какво, 70-годишна жена съм, не си прави с мен такива шеги. Как така майка ти ще роди – нали беше на урок с теб?!“

Може би неговата поява ти е донесла късмет на конкурса?
Да. Той се появи точно преди първия ми конкурс. На 16 години спечелих Гран при във Франция и вярвам, че  той ми помогна! Майка ми идваше с помпа да го кърми, докато аз репетирах. Наистина беше удивително добро дете. Като го доведоха, беше толкова малък, нямаше дупе (смее се), висяха две кожички. Аз често го разхождах с бебешката количка в Москва, а бабите там ме почваха: „Нали ти казвахме да не започваш толкова рано с половия живот...” Бях на 16 години и им отговарях: „Не е мое дете, брат ми е.“

А ти самият искаш ли деца?
По китайския хороскоп са ми казвали, че ще имам две. Аз се чувствам все едно съм имал дете. Помагал съм в отглеждането на брат ми, сестрите ми, гледах и Ванеса (световноизвестната цигуларка Ванеса Мей, дъщеря на Памела Никълсън, дългогодишна спътница на Васко-б. р.) от 10-годишна възраст. Чувствам се така, все едно аз съм ги отгледал. Пък и като бях на 16 с тези негативни реакции на руските баби и... (Смее се.) Между другото майка ми е забременяла с мен само на 18. Тя е от Силистра, не е имала достатъчно добро сексуално обучение. Докторите не са й позволявали да направи аборт. Аз съм грешка и съм го описал в книгата. Майка ми заплашила баща ми, че ако се наложи, ще отиде да работи в „Кремиковци” и сама ще си гледа детето. Двамата и до днес са неразделни.

Значи книгата ти е автобиографична, така ли?
Да, надявам се да бъде интересна за почитателите ми. После ще видя колко хора ще ми останат приятели, може някой да се обиди, че не съм го споменал! (Смее се.) Книгата ми се струва смешна, има и много истории с бивши комунистически дейци.

Би ли разказал някоя интересна случка от онова време?
При едно от първите ми пътувания със Софийското музикално училище заминахме за Западен Берлин. Тогава зам.-директорът пътуваше с нас, също и представител от Комитета за култура, който явно беше от Държавна сигурност. Бях палав и в една от стаите в хотела в Източен Берлин заварих директора в доста необичайна поза с гадже от Комитета за култура. Бях на 7 години, а за малко да ме изгонят от училище.

После си учил в Москва, нали?
Людмила Живкова ме изпрати там като талантливо дете. След това при мен дойдоха и родителите ми.
В Москва стана ли по-послушен или напротив? Ами... бях изгонен от Московската консерватория още в I курс по три причини. Имах двойка по история на комунистическата партия на СССР. Освен това без разрешение напуснах Москва заради конкурс във Франция и за капак не донесох на другарката декан подарък от Франция, а винаги дотогава й носеха. И така заради липсата на рушвет ме изгониха от Консерваторията в Москва.

Твоята ученичка Ванеса Мей комбинира инструменталните си умения с пеене. Ти самият мислил ли си за подобни експерименти и имаш ли данни?
Не. Не мога да пея. Но имам проект да правя караоке опера. Първата такава опера в света. Хората, дошли на концерта, ще пеят с оркестъра, докато слушат любимите си арии.

Какъв друг любопитен проект  планираш?
Сега през януари и март с помощта на кралица Елизабет и принц Чарлз ще събираме пари за Кралската опера в Лондон. В Бъкингамския дворец ще правим спектакъл, вдъхновен от писмата между Чайковски и графиня фон Мек. Тя е била богата жена, която му поръчвала различни произведения и му помагала, докато за него се знае, че е бил хомосексуалист. Двамата никога не са се срещали насаме. Чайковски обаче й е написал: „Вие сте жената, която най-добре ме разбира и която искрено обичам. Единствената жена.” Известната актриса Хелън Мирън, носителка на „Оскар” („Кралицата”), ще изпълни ролята на графинята в спектакъла. Билетите са по 2000 лири и вече са продадени.  Досега от спонсори сме събрали много за Кралската опера. Даваш, за да получиш. Аз също  предпочитам да правя подаръци, отколкото да получавам. Затова нямам къща. Имам само куче – Рудолф Валентино. Подарих го на Памела за Свети Валентин, кафяв доберман, като дете е. Късметлия е  – живее във Франция при нея, в планината. Вземам го от време на време при мен в Лондон.

Поп звездите често са канени на частни партита срещу баснословни суми. Класическите музиканти имат ли такива богати меценати?
Да, разбира се. Имам една много интересна история, която никъде не съм разказвал. Ще я споделя специално за EVA. В Кралската опера, както вече споменах, има много спонсори. Един от тях, който помага също така и на групата ми „Лауреат”, е много богат ирландец, женен, с две деца. Така се случи, че една нощ, когато се наложи да се прибирам късно, той любезно ми предложи да ме закара до нас с таксито. Приех и както си седяхме на задната седалка, по едно време ми свали едната обувка и започна да масажира левия ми крак. За първи път  ми се случи подобно нещо, ходил съм на китайски масаж, но това беше доста различно! Много бързо излязох от колата, даже си забравих чорапа вътре. (Смее се.)
На другия ден той ми звънна и ме покани на вечеря, като спомена, че май сме попрекалили снощи. Аз му казах: „Не ние, а вие!” (Смее се.) В оперния свят е пълно с хомосексуалисти, но за него дори не подозирах – беше с  жена и две деца все пак!  В интерес на истината имам много приятели гейове, съвсем нормално е, но аз лично определено съм хетеросексуален. Както се шегува един мой приятел – имам татуировка „no entry” и много обичам жените.
Иначе меценати не ни липсват. Изнасяли сме концерти пред крале, генерални секретари, дипломати... В Дубай, като свирихме на един шейх, на всички ни подариха златни часовници. Повечето ни концерти са пред шейхове, но парите от тях не са за нас, а за благотворителност. На мен ми е достатъчно – 5-звезден хотел, да мога да ям в ресторант, който харесвам. В крайна сметка дори и султаните спят в един креват.

Значи не си изкушен от това и ти да си приказно богат, така ли?
Не – това даже ми бе предсказано. Невена Коканова, с която имам прекрасни мигове от снимките на филма „Слънце на детството” в Чехия, ни заведе целия екип да ни гледат. Казаха ми, че ще стана много известен, ще живея като много богат човек, но никога няма да имам пари.

Може би искаш да кажеш, че няма да имаш много пари?
Аз живея в 5-звездни хотели, позволявам си удобства, но наистина не ми остават пари. Имам много благотворителни участия – с Червения кръст работим тясно. Сега свирих и на концерт в Пловдив и събраните средства изцяло ще бъдат преведени за Консерваторията там, като ние си плащахме всичко сами – пътя, хотела и т. н. С пловдивската Консерватория имам и специални отношения. Аз съм студент първи курс там, специалност цигулка. Реших да завърша образованието си, за да зарадвам баща си.

Забелязвам, че имаш много интересна гривна (прилича малко на броеница – с множество малки камъчета, б. а.). Свързана ли е с нещо специално за теб?
Подарък е от приятелка, от остров Ибиса. Преди доста често носех кръстче. Имах няколко случая с духове - в хотелски стаи, които навремето са били болници. За първи път имах свръхестествено усещане след катастрофата с Бобчо. Сестра ми Вероника беше още в кома в болницата и аз пристигнах да ги видя с баща ми. След това, като се прибрах в хотела - почувствах нещо необичайно. Лягам да спя, а светлината изведнъж угасна без причина за две минути, които ми се сториха цяла вечност. Не можех да мръдна. После лампата пак светна сама, а на мен ми беше едно такова гадно... Тогава се обадих на Памела да й споделя. Православен християнин съм и въпреки, че не съм суперрелигиозен, реших за всеки случай след това преживяване да нося кръстче. Вярвам обаче, че Господ пази и помага на тези, които сами си помагат.

Изглеждаш много чувствителен. Случвало ли ти се е да се разплачеш, докато гледаш филм или пък на концерт?
Мисля, че съм умерено чувствителен. Един от последните филми, на които много се вълнувах, беше този за Майкъл Джексън – намирам го за много сполучлив и доста откровен. Филм, на който съм плакал, е „Сибирският бръснар” на Никита Михалков.

Спомена Майкъл Джексън. Ти си имал и личен досег с него. Как стана това?
Беше много интересно. Видях го преди 14 години, когато дойде на репетицията на Олимпийския стадион в Сеул за концерта „Майкъл и приятели”, където и аз свирех. Изпълни дует с Марая Кери - музикантите дори се разплакаха - така страхотно пееха. Освен това - жестоки танци, по-добре танцуваше и от най-добрите танцьори на Холивуд.  Имах късмет да надникна в света на Майкъл, защото и в самолета пътувахме с него. Там бяха и Слаш и Марая. Майкъл седеше на първия ред и сменяше пелени на едно от децата си. Направи ни впечатление колко е скромен, даже сам си направи грима. Тогава много се говореше, че се разпада носът му и малко го беше срам, ходеше постоянно с ръка пред лицето. На същия концерт се запознах и с Филип Киркоров. С него обмисляме общ проект.

Харизмата и излъчването на коя от знаменитостите, с които си се срещал, те впечатли най-силно?
Мик Джагър, Майкъл Джексън, Мадона, Мерил Стрийп и Цветана Манева.

Ти си много близък и с доста от родните публични личности. Кои от тях чувстваш като приятели?
Мога да кажа, че сме много добри приятели с Албена и Максим, както и с Денис (Ризов). Когато се срещнахме за първи път с Албена и Макс, имах усещането, че се познаваме от години, чувствам ги близки, възхищавам се на това, което правят. Знам, че въпреки трудностите ще продължат – просто ще е нужно време, но не трябва да се предават.  С Милен Велчев също се виждаме, когато съм в София или той в Лондон.
Щастлив съм да познавам лично Лили Иванова, въпреки че не сме се чували и виждали отдавна. Вълнувам се всеки път, когато видя Цветана Манева и съм поласкан, че тя и съпругът й Явор Милушев не пропускат да присъстват на концертите ми, когато могат. С Наталия (Симеонова) се виждаме на всеки мой концерт в София. Запознах се и с Руши (Видинлиев) покрай снимките на концерите ни с „Лауреат” в България и много ми допадна. Чувствам близки и Ваня (Щерева) и Ечи (Елена Бозова) и единствено съжалявам, че нямам достатъчно свободно време, за да се виждаме, да си говорим и да пеем руски романси.

А с какво те впечатли най-силно Ванеса Мей и с какво майка й - Памела?
Ванеса е най-успешната ми ученичка и безспорно е много талантлива и трудолюбива. Памела олицетворява идеала ми за жена, професионалист и приятел и го знаех от първия миг, в който я видях.

С Памела вече не сте заедно, но продължавате съвместната работа. Как успяхте да запазите приятелството си и какви са отношенията ви в момента?
Просто дадохме шанс на приятелството си, което винаги е било факт през годините. Ние работим заедно и в момента върху нов албум, бъдещи концерти.

В момента сърцето ти свободно ли е?
В момента да!

А дразниш ли се от това, че жените в последно време стават все по-агресивни?
Израснал съм в Русия и там е много по-разпространено. Но никога не съм ходил с рускиня. Ние, българите, бяхме горди чужденци и смятахме, че е по-хубаво да излизаш с българка. Както се майтапеше един приятел: „От Русия се връщаш или с Олга или с волга.”

Имаш много фенове. Би ли споделил най-фрапиращата случка с твой почитател?
Има ли такъв, който да се е вманиачил по теб? Имам доста почитатели, особено ценя и обичам да си говоря с най-малките от тях – те са най-искрени и непредубедени. Рядко, но понякога се случва да имам и проблемни фенове – неотдавна имах проблем в Операта в Лондон с една вманиачена жена. Тя ме преследваше буквално навсякъде, опитваше да влезе в моята гримьорна, дори писа имейл на моята асистентка с молба да я чуя как свири. Нещата излязоха извън контрол, когато я усетих да ме следи по улицата на път към вкъщи. Подадох официално оплакване в отдела за охрана и сигурност в Операта. Те я бяха хванали с камерите си и овладяха положението, но не беше никак приятно, честно казано.
Каква е музиката, която слушаш в свободното си време? Фламенко харесвам – слушам „Чамбао” и „Охос де брухо”... обичам и Еминем...