Манията за здравословно хранене без непременно да целим отслабване може да бъде много опасна, твърди д-р Светлана Бояджиева, психиатър

Има ли граница между орторексията и анорексията, която познаваме?
Орторексията бе въведена като понятие в края на 90-те години от американския лекар Стив Братман, посветил дълги години на алтернативната медицина и здравословния начин на живот. Самият той е спазвал всички принципи на здравословното хранене и след 20 години установил, че самият той е стигнал до тотално фанатизиране на тези принципи, т.е станал е зависим от тях. Започнал да изключва от менюто си първо месото, после млечните храни, после минал само на растителна храна и то само на току-що откъсната. Това се превърнало в мания, той не можел да мисли за нищо друго освен за храненето си по тези правила. И забелязал, че това се отразило на контактите му със света. Искайки да спре, установил, че е невъзможно, че е отишъл твърде далеч. Тогава описал всичко това в статия като орторексия – хранително разстройство, което по интензивност, тежест и риск не отстъпва на анорексията и булимията. Орто означава правилен, верен. Терминът се употребява от мeдицинската общност без още да е включен официално като отделно разстройство в групата на хранителните зависимости.

Не е ли орторексията някакво преддверие към анорексията, не е ли междинно състояние?
Да, когато се фокусираш все повече и повече само върху храненето, това води до връзка на самооценката ти с контрола върху храненето. Започваш да гледаш на околните малко отгоре. Очистването придобива спиритуален аспект.

Всяко по-продължително хранително ограничение ли се таксува като орторексия?
Не, разбира се. Вниманието към това какво слагаме в устата си може да се определи като орторексия само когато се превърне в обсебеност. Когато се стигне до фанатизиране. Човек трябва да внимава какво яде в умерени граници, без напълно да лишава организма си от жизнено необходими вещества.

Имате ли пациенти с ясно изразена орторексия?
Да, днес имах такава пациентка. Тя ходи при психиатрите с идеята, че има хранително разстройство, защото много е отслабнала без да го е искала. Такива хора са дълбоко разочаровани от това, че психиатърът не ги разбира, защото те наистина не се стремят да отслабнат. Освен ако това не е една защита от тяхна страна, зад която се крие желание да намалят теглото си. Желанието за отслабване в рамките на килограм-два, което не пречи на организма, понякога се превръща в капан.
Едно момиче ми разказа как тялото, организмът му, подложен на известно ограничение, неистово се стремял към забранените храни, но съзнанието му не ги приемало. След една дълга битка идва моментът на преяждането, на една булимия, която довежда до повишаване на теглото с 24-25 килограма.

Орторексията включва ли използването на медикаменти за отслабване?
Тя е по-скоро обсебеност с вида на храната, а не толкова от телесното тегло и количеството на храната, както е при анорексията и булимията. Степента на обсебеност в двата случая е еднаква. Оттам нататък опасността от анорексия е съвсем реална – от ограничаването на хранителните съставки теглото много силно спада, макар да не е това целта в крайна сметка.

Какви опасности според вас крият лечебното гладуване и здравословното хранене?
По принцип тези алтернативни форми на лечение трябва да бъдат разглеждани по същия начин като лекарствената терапия. Лекарствата имат определени показания – за такова заболяване с такъв и такъв симптом, определена дозировка и продължителност на използване, индивидуална реактивност на организма и странични ефекти. Рационално хранене и лечебно гладуване както и всяко лекарство, което приемаме, трябва да се прилагат в определена доза при определен тип заболяване, показания и т.н.
Едно продължително едностранно хранене, наблюдавано при орторексията, след първоначалната еуфоричност и приповдигнатост води до една по-лесна уморяемост, мисловният процес става по-бавен, по-непластичен. Идват и телесните усложнения, сред които анемии, авитаминози, нарушава се абсорбцията на минералите и микроелементите от организма. Гладуващите или спазващите някаква диета могат да ги взимат като добавка, но усвояването им е нарушено. В Щатите се вдигна много голям шум около смъртта на една млада жена следствие на здравословно хранене. Отървала се от орторексията, тя се връща към нормалното хранене, но уврежданията на сърдечно-съдовата й система са толкова трайни, че умира от сърдечна недостатъчност.

Това, което ми казвате сега, означава ли, че отричате лечебното гладуване?
Не отричам нищо от алтернативната медицина. Не искам да дискутирам конкретно нито една методика. Но искам някой да ми каже кой от алтернативните методи е минал през клинични изпитания, за да се разреши да се практикува официално.

Да, но много от тях са описани като древни практики, доказвали своя ефект векове наред.
Съгласна съм. Но май никой не е наясно при кое заболяване кой от тях за колко време трябва да се прилага, при каква възраст. Аз съм категорично против лечебно и каквото и да е гладуване да се прилага в пубертетната възраст. Тогава организмът има повишена нужда от всякакви хранителни вещества. Освен това има хора, предразположени към хранителни зависимости и разстройства, но това никога не се знае предварително, нито пък може да се установи. Има биологична, психична и личностна предразположеност. Някой например години наред може да прави диети и това в никакъв случай да не го превърне в анорексик, но друг може да стигне до анорексия и булимия само след 5-6 месеца ограничения в храненето, т.е. една диета да е входният билет към сериозна и трайна зависимост.
Въпросът тук според мен е да си дадеш сметка докъде се грижиш за здравето си и докъде вече прекрачваш границата на фанатизма. Когато твоята самооценка и удовлетвореност от себе си започва да се върти само около храната или по-точно около отказа от нея, когато започваш да се чувстваш грешен и нечист, изяждайки нещо неполезно като бонбон например, когато определяш това като фатално, ако си решил да се въздържаш от бонбони например, това вече е повод да потърсиш помощ.

Има ли според вас първостепенна причина, която може да обърне едно нормално младо момиче в орторексичка, анорексичка или булимичка?
Себенеувереността. Ниската самооценка или разклатеното самочувствие. Нестабилност. Победата над хранителните навици, които са изградени още от детството и на практика са нещо много трайно като майчиния език, ти дава самочувствие и увереност. Започваш да се чувстваш доволен от себе си. И имаш нужда от още и още. Имам един пресен пример, много интересен. Бащата се лекува с глад от хронично заболяване. Постига добри резултати. Майката тръгва след него, за да отслабне. Оттам едното дете започва да спазва техния хранителен режим, по-голямото отказва.
И интересното е, че семейството му осигурява нормално хранене, но насърчава другото дете да гладува. И някъде след три месеца, то започва да преяжда с огромни количества от храната, която те не приемат. Така методът на лечебно гладуване, оказал се ефективен при бащата, разсипва здравето на едно от децата му, момиче в пубертета. Родителите са пропуснали да се замислят, че именно то не е било подходящо за техния начин на хранене.

Хайде пак да се върнем към началото и да кажете в чисто практически план как да се храним, как да живеем, за да не попаднем в капана.
Всичко е много просто – наистина трябва да се грижим за това какво ще ядем и как, но без да стигаме до фанатизиране. Това е като разликата между ходенето на профилактични прегледи от грижа за здравето си и фанатизирането на тази грижа до степен на мания.

А няма ли връзка хранителната зависимост с емоциите, така че да имаме нужда от съвет как да се справяме с тях?
В днешно време особено жените се опитват да се справят с емоциите си чрез храната, които поначало са по-близко до храната. Жената е отговорна за храната на семейството, тя я приготвя и поднася на мъжа и децата, на тези, които обича. А в съзвучие със съвременните изисквания тя трябва да изглежда слаба, т.е. да лишава себе си от средството, с което дава любов на другите. Но ако ядеш само плодове и зеленчуци, няма да си по-малко тъжен, това няма да ти реши проблемите. Нито пък изядената баничка ще ги реши.
Смята се, че във всички култури на преход, много сме склонни, особено жените, да се насочим към тялото, към храненето и да следваме някакъв естетически модел, създаден от мъже. В периодите на еманципация слабата фигура винаги излиза на мода като символ на новата жена. А в общества и култури, където изхранването е проблемно, на мода е закръглената фигура – символ на здраве. Има запазен и до днес поздрав в Индия, който гласи: “Днес изглеждаш дебел и свеж” и е най-големият комплимент.