Сексът удовлетворява, но неудовлетвореността ни движи. Затова всички сексуални похождения на Гарбо не значат нищо. Следващите й любовници - режисьорът Рубен Мамулян, актьорът Джордж Брент, диригентът Леон Стоковский, както и първите, получават от нея не повече, отколкото екранните й любовници: само маска от божественото лице, само пролука в тайната, само обещание на плътта и само унижаващ с недостъпността си идеал.

Гибелта на боговете

Първият знак за надигащата се опасност е през 1939 г., когато режисьорът Ернст Любич взема Гарбо в комедията "Ниночка". "Гарбо се смее" четем на рекламните плакати, но тя няма за какво да се радва. Смехът разрушава трагическата цялост на образа-мит и отнема частица от тайната. Митът се оказва по детски уязвим. Следващият удар по него е просто въпрос на време.

Той идва след 2 години. 1941 година отбелязва нова ера в историята на Холивуд с "Гражданинът Кейн" и "Малтийският сокол". Това е ерата на новия романтизъм и на новия герой. Ера без Гарбо.

За това си има основателни причини. Войната затваря европейския пазар на филми за Холивуд, а Гарбо е обичана повече в Европа, отколкото в Америка. За американците тя е прекалено възвишена и надменна, прекалено изтънчена и недостъпна. Затова решават да направят от нея американка.

В "Жената с две лица" не всичко върви добре. Фризьорът на звезди Сидни Хилярофф напълно изменя външността й, навива косата й на къдри и така унищожава гладкостта на лицето. Поръчват й при нови рокли - отворени, чувствени, подчертаващи формите на тялото. Дизайнерът отказва: "Гарбо не е Джуди Гарланд."

Ефектът е убийствен. Списание "Тайм" нарича филма "също толкова шокиращ, както ако бихте видели майка си пияна". Филмът е провал и последният в кариерата на Гарбо. Във водевила с преобличания Гарбо играе жена, която се мъчи отново да спечели любовта на мъжа си с образа на прелъстителка. Така неволно Гарбо пародира собствения мит. Но главното - разрушава класическото му единство, без което идеалът не е идеал. Възвишеният образ бързо е смъкнат на земята. Богинята се превръща в обикновена жена. След това единственото възможно е само едно - да умре.

Животът след творческата смърт се оказва дълъг. Гарбо надживява себе си с цели 49 години. Тя не обича да се гледа в огледало. Страхува се, че там няма да види нищо.