Единственото реално доказателство за това, което може би е станало, е чаената роза, която тя целува преди заминаване. Тази вечер те се разделят и това предопределя и останалия им живот, пълен със страстни срещи и дълги, понякога ледени раздели. Отношенията с Битън са най-стабилните в живота на Гарбо. Тя играе в живота му много по-голяма роля, отколкото той в нейния. Тя не обича Битън, както не обича и Мерседес, и въобще никого на света. Тя не е родена за любов. В живота й е съдено да изживее сляпо плътската страст на екранния си образ. Именно за този образ тя е и родена.

Красота и маска

Образът не се ражда веднага. Тя вече е звезда, но още не е самата себе си. За да се роди образът, са нужни подходящите роли, звукът в киното, точния костюм. Най-добрите роли Гарбо играе в мелодрамите - Ана Кристи, кралица Кристина, Мата Хари, Ана Каренина, дамата с камелиите.

В мелодрамите обаче Гарбо не предизвиква жалост към героините си, а пресъздава неумолимото влечение към фатален край. Не мелодрама, а трагедия. За това не са нужни думи: погледът й застива и излъчва отчужденост, тя се измъчва от желанието и невъзможността да обича така образно, че с появата на звука в киното филмите й нищо не губят. Още по-малко й е необходимо тялото.

Виж, с него не й върви особено. Тя прави впечатление на едра жена. Прекалено грамадна за Холивуд на 20-те, където царуват миньончета като Мери Пикфорд и Норма Шиърър. Гарбо е с плосък бюст, широка кост и развлечена момчешка походка, която заменя с неподвижност по време на снимките. Останалото не е нужно да прикрива, тъй като не се забелязва.

Истинската Гарбо изгрява, когато на снимачната площадка се появява Адриан (така романтично се подписва Адриан Адолф Гринбърг), любимият моделиер на холивудските красавици. Техният пръв съвместен филм е "Героинята на романите" (за нея седми). За новата си "героиня" Адриан създава шапка, която седи косо, блузка с висока яка и дълго до земята палто-шинел, което я прави строга и пряма. Гарбо започва да носи и в живота същите дрехи - дълги прави палта и завършващи близо до линията на шията блузи. Не случайно тя е първата, която популяризира полото с висока яка. Адриан я научава да използва дрехите не за да показва (както другите), а да скрива тялото. Само едно нещо тя не крие, най-важното - лицето. На него и само на него почива митът Гарбо.

Широко чело, тънък нос, класически пропорции и най-дългите на света мигли. Това лице се откроява на тъмния фон на екрана с почти неестествена белота (едва ли за някой друг в киното цветът е толкова фатален). Към такова лице най-много върви гладко причесана назад коса или шапка, която я скрива. Нищо не трябва да затъмнява езотеричната красота. Дори гласът - нисък, дълбок и чувствен, леко продран като след настинка, пречи и лишава лицето от търсената загадъчност. Неестествено правилно лице, без дефекти. Красота на бялото, красота на маската, красота на смъртта - почти абстрактна и следователно почти безполова. Идеална красота, която не съществува.

Нейното пространство е чистата еротика, в която сексът е невъзможен и ненужен. При знаменитите си екранни целувки Гарбо държи лицето на мъжа като чаша, от която пие. Целувайки се, тя не докосва лицето му - прикосновението би разрушило неустойчивия еротичен идеал. Марлене, новата приятелка на Мерседес след Гарбо, е пълна нейна противоположност. Гарбо е актриса на лицето, Марлене - с маниерите на прима от второразрядно кабаре и с ореола на паднал ангел - е актриса на краката в непристойно-подканваща естрадна поза. Марлене вълнува, Грета очарова. Марлене предизвиква фантазии, Грета предизвиква кома. Двете играят в Забранено пространство, но Марлене олицетворява загадката на тялото, некриещо нищо, а Грета - чистата еротика и недостъпната й тайна. Избирайки Мадлен, Мерседес предпочита чистия секс пред еротиката. Но тя не разлюбва Гарбо и се стреми към нея, въпреки че Грета не я забелязва до края на дните си.