На пръсти се броят жените, които с един замах оставят зад гърба си обезпечено битие, за да се впуснат в неизвестното, било то и от голяма обич. Прищявка на глезена дама или безнадеждно романтична душа, която търси единствения мъж на живота си?

Родена е в село Гиген, на Дунав, в мразовита февруарска неделя. Майка й и баба й вървят няколко километра по леденото шосе, за да стигнат до родилния дом. Майка й е учителка по литература и история в местното училище, но преподава още руски, френски, рисуване и музика.

Дядо й бил много добър цигулар, прадядо й - известен в областта свещеник. Баща й - моряк, пътувал дълги години до всички европейски градове по Дунава, е син на румънец и българка. Затова Ирина е квартеронка с четвърт латинска кръв и с фамилия Флорин.

Расте в периода на виниловите черни плочи и счупва три грамофона, докато ги върти непрекъснато . Единия всъщност разбива баща й, защото щом се върне от училище, до късна вечер тя надува музиката и пее пред огледалото с химикалка, четка или друг предмет, напомнящ микрофон.

Завършва руска гимназия в Плевен с отличие макар че още първата година две учителки по музика я "откриват" и става солистка на хора на гимназията . Репетиции, турнета, концерти, в осми клас на конкурс "Виктор Хара" спечелва всичките седем грамоти за дебютант изпълнител. "Голям ентусиазъм беше. Микрофони, уредби, акомпанимент на инструментална група, беше си съвсем истинско. Нещо, за което си мечтал или даже не си посмял да мечтаеш, ти се случва."

Класната й непрекъснато я предлага за изключване защото "или ще става ученичка, или певица". В десети клас Ирина печели републикански олимпиади по биология и химия и правото да се запише в плевенската Медицинска академия без кандидатстудентски изпити. Тя обаче живее на квартира в апартамента на Маргарита Пехливанова - актриса от Младежкия театър и тогава съпруга на Стефан Воронов, и всеки петък пътува до София, за да гледа в почивните дни представленията на театъра. Когато идва да кандидатства, не знае къде е Консерваторията "Взех такси и казах: Държавната консерватория." Влиза от раз.

Пее в група "Домино", приемника на популярната "Тоника", заедно със своя състудентка и Гого и Иван - оригиналните мъжки гласове на групата. Работят около година и половина - концерти, турнета, активен музикален живот.

…след това соло записва първата си малка винилова плоча с "Кръговрат" и "Телевизионна неделя", после първи дългосвирещ албум "Краят на началото", в който всички аранжименти са на ФСБ, изключително сериозен продукт. Следва първи CD-албум "Стъклен свят", от който излиза първата й популярна песен, албум "Цвят лилав", сингли "Цвят лилав" и "Пътуване", работа с групата "Тибетски сърца", "Бисквитките" и Момчил Колев, от който е и последният й максисингъл "Мога". В момента подготвя нов албум, с музикален продуцент Момчил Колев, който ще бъде готов преди Коледа.

Посвети 10 години от живота си на един мъж. Как живяхте с него?

С Георги Тончев живяхме десет години като мъж и жена, той е баща на детето ми, но не сме имали брак. Мисля обаче, че сме били по-близки от хора, които са семейни. Животът ни беше много щастлив и интензивен.

Защо тогава не сключихте брак?

Бракът няма нищо общо с това да бъдеш верен на някого. Не съм бягала от брака, защото съм смятала да изневерявам, да ми бъде по-лесно и да не се чувствам по никакъв начин обвързана. Напротив. Подписът няма нищо общо с чувствата. Ако някой реши да се жени, добре. Аз никога не съм го правила, не знам дали ще го направя и не мисля по този въпрос. Това не ме вълнува. Още повече, че докато преди 10 години беше странно да живееш без брак с един мъж и да имаш дете от него, сега е напълно естествено.

Къде и как се запознахте с Георги?

На сватбата на брат му, който се женеше за моя първа братовчедка. Бях на 26 години. След година се събрахме да живеем заедно. Георги винаги е стоял много сериозно зад гърба ми. Страшно ми е помагал, давал ми е свобода, създавал ми е комфорт, уют, карал ме е да се чувствам наистина ухажвана, обичана, глезена, гледана жена. Никога не можеш да се отблагодариш на един човек за това, чувствата не се измерват с пари.

Обаче се разделихте…

Може би точно защото животът ни беше изключително наситен, интензивен, изпълнен със страхотни емоции, работа, движение, пътувания и стремеж един към друг. Може би затова в един момент се почувствахме изчерпани и това беше началото на края.

Не ти ли беше жал за Георги?

И сега понякога ми е много мъчно, защото съм сигурна, че той трудно ще преживее раздялата ни. Но пък от друга страна, се чувствах изключително некомфортно, че не мога да му дам това, което заслужава. Защото той наистина заслужава да бъде обичан и уважаван така, както чувствам, че една жена може да обича един мъж. Разбира се, за раздялата и двамата имаме някаква вина и тя е нещо много лично наше.

Може би моята любов не беше достатъчна и това в последните години го накара да се почувства изолиран. Сигурна съм, че след време, когато срещне човек, който наистина го уважава, обича и цени, ще ме разбере.

Беше ли подготвен за раздялата?

В един момент подозираше, че нещо се случва с нас, с мен. Когато се разделяхме, нямаше скандали, бурни емоции. Беше толкова тежко и за двама ни, че дори нямахме сили да влезем в конфликт. Разделихме се много тихо и мъчително.

 

Доста жени си живеят много добре с мъж и любовник.

Сигурна съм, че много хора си съхраняват брака по този начин, правят се пред децата си на семейство и лицемерничат пред съседите и обществото. Аз не бих могла. Дори и никой да не разбере, бих се чувствала ужасно. Не мога да го направя. Искам, когато изляза, да ми е спокойно и да съм честна и открита към всички, с които имам някакви взаимоотношения. Хубаво ми е било дотук, дотук съм с теб. Вече не ми е хубаво, намерила съм другия човек. Мисля, че така е честно.

Струва ми се, че идва от семейството ми - да търся човека на живота ми, а не да правя компромиси. Не бих каза обаче че добрия компромис е лошо нещо. Майка ми цял живот е обичала единствено баща ми, той почина преди три години. Живяла е живот, който и досега ме впечатлява, страхотно ценя и съм поразена, че може да се живее така.

Защото наистина може и по лесен начин: с един за едно, с друг - за друго. Но това не ти осмисля дните. Чувстваш се похабен, изчерпан, изтощен от непрекъснатото омотаване в лъжи. Това би ми пречило да пея и да гледам хората в очите. Предпочитам да имам до себе си един мъж, да знам, че това е Той, че сме свободни да работим, каквото обичаме, защото светът е за двама.

И все пак ако не беше срещнала новата си любов, щеше ли да си тръгнеш?

Може би нямаше да го направя точно сега. Но новата ми любов дойде изневиделица и ме погълна. Не съм вярваща, но може би нищо в този свят не става случайно и всяко нещо си има мястото и времето. И колкото и да искаш да избягаш, не можеш, защото ти е писано да се случи.

Значи преживя любов от пръв поглед?

Този израз не ми е по сърце. Обаче го усетих, беше много особено усещане. Бях изключително смутена и объркана и нямах намерение да се срещам с него. Почувствах угризения, страх да оставя този, който ми е повярвал и ми е дал пълна свобода. Не исках да правя нищо грозно спрямо него. Много ме притесняваше и тормозеше и това, че разделям детето ми от баща му. Дълго се мъчих, докато взех решение да напусна Георги. Явно любовта ми беше по-силна и тя определи съдбата ми.

Вероятно си мислила, че не е честно да бъдете заедно само заради детето?

Да, казах си, че е безсмислено. Ако нещата с бащата не вървят, не мога да науча детето си на истински отношения в семейството, на уважение към двама ни и към любовта като чувство, не бих могла да имам авторитет пред него, изобщо нищо. Затова реших, че трябва да гледам напред, да вярвам в нещата, които са вечни.

Чувстваш ли в момента, че летиш?

Усещането наистина е красиво и неповторимо и като че ли ме кара да оправдая всичко. Все още съм в начална фаза на новата ми връзка и се чувствам страхотно. С Дмитрий често сме разделени - пътувания, работа, но мисълта, че го има, че ще го видя утре или след седмица, ме изпълва с възторг.

Чак толкова, че да се откажеш от спокоен, осигурен, комфортен живот?

Особено е като усещане: да оставиш всичко, да преобърнеш живота си. Оправям се сама. Разчитам също на майка ми, на брат ми, на жената, която гледа детето ми до тригодишна възраст. Естествено, след като напуснах онова жилище, усетих дискомфорт, но никога не съм се плашила от битовите проблеми и не съм обръщала чак толкова голямо внимание на материалните неща.

Имала съм ги, но те не са ми носили щастие. Можеш да притежаваш всеки нов модел автомобил, но след това излиза нов. Т.е. ти никога не можеш да се наситиш на това да имаш някакви нови телевизори, коли, обзавеждане и т.н. Стойността на предметите е преходна. Аз искам да разбера как можеш да бъдеш с един човек до края на живота си, като го приемаш с всичките му плюсове и недостатъци.

Не успя ли да приемеш Георги с плюсовете и недостатъците му?

Приех го. Но за раздялата ни изиграха роля други неща. Може би прекалено динамичната ми професия в последните години. Той се втурна в свой бизнес, който му отнемаше страшно много време и това постепенно ни отдалечи, и хиляди други камъчета.

Все пак да кажеш сбогом на десетгодишна, добре осигурена в материално отношение връзка, си е чисто геройство.
Не мисля, че съм направила нещо героично. Вярно е, че доста хора са ме питали как можах да зарежа целия комфорт. Никога не съм се стремила към материалните неща. Мога да ги имам и сега. Стремежът ми е бил към чисто човешките прости отношения, които ще ме карат да се чувствам спокойна, уверена.

Всичко, което се случва с мен, вероятно е интересно за околните. За мен то е просто моя живот и го обичам, какъвто е, защото аз съм го направила такъв. Той не ми тежи. Напротив, радвам се, че е толкова интересен. Не ми е скучно. Трудно ми е, да много ми е трудно, понякога ми е тъжно, но аз съм искала това. И не упреквам никого.
Доста жени се примиряват с проблемните си бракове, защото стават зависими от парите на мъжете си.

Една жена е зависима от един мъж предимно емоционално, после финансово или обратното. Няма нищо лошо, ако тези неща са балансирани. Вярвам, че един мъж се чувства щастлив и уверен в себе си когато може да даде всичко на една жена, която може да обича. Защото е мъжко един мъж да ти помага, но без да те държи за врата. Това обаче се случва рядко. В общи линии, няма такива мъже.

Всеки мъж, който дава много, слага чатала и казва: Аз давам, но ти ще си тук. И се получава следното: тя има всичко, но може да отиде само при майка си например. Докато аз мога да кажа, че тази вечер отивам еди-къде си, защото винаги съм била финансово независима. Работя, печеля добре. Знам, че многото неща не правят човека.

Казват, че си сменила един баровец с друг.

Това го прочетох като заглавие в един вестник. Когато се запознахме, не го познавах, не знаех кой е. Така че никой не може да ме упрекне в меркантилност. Просто се влюбих. Човекът, с когото съм, не е случаен - интелект, ерудиция, състояние на духа, начин на живот. Той е актьор, отдавна избягал от прожекторите на сцената, изключително атрактивен, различен, голям чешит, сложен като психика, има си свой бизнес.

Иска ли ти се да му родиш дете?

Много бих искала да имам дете от човека, когото обичам. Мисля, че няма нищо по-естествено. Защото това осмисля една връзка в голяма степен.

Какви изводи направи за новата си връзка?

Че не искам да вярвам в представа за някого, която сама съм изградила, а в реалния човек. И да живея така, че да го имам, без да се опитвам да го променям, да го натискам и да изисквам от него. Искам да мога да го обикна с всичките му недостатъци и да съм щастлива, че той е такъв, какъвто е.

Прекрасно знам, че няма идеални хора и че всеки има положителни и отрицателни страни. Когато човек иска да види у другия само хубавото, рано или късно той се разочарова и се чувства нещастен. Повечето проблеми в една връзка идват от това, че единият започва да се мъчи да промени другия или го правят и двамата. Получава се конфликт, който води след себе си по-сериозни конфликти, казват се и по няколко думи и нещата се развалят.

Значи, разбра още, че трябва да си мълчиш?

Нищо подобно! Не, можеш да говориш, но истината. Да казваш това, което чувстваш, което те притеснява в поведението на другия, от което те боли. Защото той може да е направил нещо, което те дразни, без да иска.

Мислила ли си, преди да срещнеш с него, че ще ти се случи да преживееш такава любов?

Откровено казано, не. Не съм вярвала, че ще се разделя с Георги. Живеех изключително спокоен и уравновесен живот и може би точно този поток, който ми носеше лукс, комфорт и безгрижие, започна да ми се отразява зле. Какво искаш? Това? Е, имаш го!

Изчезна интересът и стимулът да очакваш, да желаеш, да мечтаеш. Но не ми минаваше през ума, че ще ме завърти такъв шемет. Страхотно е! Това са ценни неща. Те променят целия ти свят, карат сърцето ти да бие по-бързо, кръвта ти да се движи по-бързо, да виждаш света по друг начин.