Наистина прекрасна история, но за да стигнеш до това партньорство, първо идва създаването на съдържание… 

Създавам съдържание още преди да имам достъп до Фейсбук и въобще до платформи, където да публикувам. Винаги ме е привличало това да снимам. Не мога да го обясня, то просто е нещо, което ми идва отвътре и ми доставя удоволствие и по някакъв начин канализира креативната ми енергия. 

В един момент дойде Facebook, после дойде Инстаграм, после дойде YouTube и аз имах канал, където да ги пускам тези видеа. Със сигурност не съм очаквала, че ще достигнат до милиони. Аз като започнах, това не беше професия. И ме съветваха да се откажа и да си намеря работа. На мен си ми харесваше обаче и отговарях: „Ти откъде знаеш, че няма да е професия един ден?“.

Да, но това явно не ти стига. Как дойде писането на книги? 

Година след като бях развила каналите си, вторият ми имаше вече към 150 хиляди абонати и тогава дойде възможност да издам книга. А за мен това са двата източника на удоволствие – да пиша или постоянно да говоря. Това е начинът, по който аз се разтоварвам, това е начинът, по който осмислям информация, дори негативни неща, които са ми се случили. Винаги съм писала истории, които ми хрумват през деня. Просто в един момент дойде издателство, което прояви интерес към тях. 

Една от много важните за теб теми е тази за психическото здраве... 

Получила съм толкова много хейт, ужасни, ужасни коментари за това, че всъщност говоря толкова много за психично здраве. А тази тема присъства в съдържанието ми, в творчеството ми, в книгите. Това е толкова важно, това ми е кауза. Много хора са започнали да ходят на терапевт, след като са прочели моя книга, и ми казват „благодаря ти“. Включително и родители, не говоря само за деца и тийнейджъри. Дано да е така – да има по-малко депресирани хора, да има по-малко самоубийства, да има по-малко нещастие.

А за теб кой е най-голямата подкрепа в живота?

Як въпрос! Приятелят ми, бих казала. 

Вие сте заедно от много малки, нали така?

Да, и пак на морето започна нашата история, но бяхме приятели много преди да станем двойка. Радвам се, че мога да кажа, че вече считам и себе си като човек, на когото мога да се опра. Преди разчитах на всички други, за да се почувствам сигурна. За първи път мога да кажа, че всъщност умея да подкрепям себе си. И да си кажа сама – „браво, мила, супер си, давай!“. За мен това е огромна победа.