Ако погледнем живота си отстрани, най-вероятно ще забележим, че в някои сфери се въртим в едни и същи ситуации и преживявания, повтаряме едни и същи модели. Коренът на тези модели най-често е още в детството ни. 

КОРЕНЪТ НА ВЯРВАНИЯТА НИ

Като деца е трябвало да се адаптираме към семейната система, за да поддържаме и запазим връзката с близките и да се чувстваме принадлежащи. Ако семейните взаимоотношения са били проблематични или е имало повече стрес и напрежение, отколкото е можела да поеме нервната ни система, и същевременно сме били лишени от адекватна емоционална подкрепа и топла връзка, моделите и ролите, които сме изградили, са били изцяло защитни. Най-често, за да се съхраним емоционално, психиката ни е изградила определени вярвания за това какви трябва и не трябва да бъдем – често те се превръщат в забрани, които продължават да ни ограничават и в зрелия живот.

За да разберем по-добре себе си и вътрешните ни преживявания, е от полза теорията за 12-те забрани, формулирана от Робърт и Мери Гулдинг. В своята работа като терапевти през 70-те години те забелязват повтарящите се типични забрани, които хората чуват от родителите си в детството, но които продължават да им влияят и в зряла възраст. 
Тези забрани често не се предават през директни изказвания, а през отношението, болката, нещастието, тревожността, разочарованието, гнева, фрустрацията и неизразените желания на родителите. През 1979 година Гулдинг наричат тези послания 12-те забрани. Децата, които са постоянно подложени на тези забрани, могат да израснат като възрастни, които продължават да живеят в тясната, често дисфункционална рамка, зададена от емоционално незрелите им родители. Те са ценна карта на блокиращите ни вярвания. 

12-ТЕ ЗАБРАНИ ОТ ДЕТСТВОТО НИ
Докато преминавате през описанието на всяка забрана, наблюдавайте какви  реакции и усещания се появяват във вас.

1. НЕ СЪЩЕСТВУВАЙ (НЕ БЪДИ)

Една от най-вредните забрани. Възможно е родителите изначално да не са искали детето. Може би са чувствали, че нуждите му са твърде големи и не могат да ги посрещнат в този момент. Родителите могат грубо (чрез физическо или емоционално насилие) или фино да предадат послание към детето, че „не трябва да съществува, защото светът няма нужда от него“. Такива деца живеят с травма от отхвърляне и често стават много самокритични като възрастни. Възможно е дори да развият силна неприязън към себе си и да се самонараняват. 

2. НЕ БЪДИ СЕБЕ СИ

Тази забрана се предава от родители, които не са реализирали себе си и изпитват неудовлетворение от живота си. Те виждат детето като нарцистично продължение на себе си и искат то да живее живота, който те не са имали. Някои родители не искат детето да бъде себе си, а да бъде някой друг, обикновено по-удобна версия. Или да бъде като тях. Може да са имали очаквания за външния вид или личността на детето си. Такива родители често през всяване на страхове или чрез критика обясняват защо то не трябва да бъде себе си. Те не му позволяват да следва собствените си желания, ако не съвпадат с техните. В зряла възраст това може да доведе до поведения на самопотискане, неувереност, липса на автентичност и трудност да се свържем с истинските си нужди и качества. 

3. НЕ БЪДИ ДЕТЕ

Тази забрана се предава, когато родителите искат детето да порасне по-бързо, отколкото е готово. Често се насочва към първородното дете, от което се очаква да бъде по-отговорно, да помага повече и да се грижи за братя и сестри, особено когато родителите са млади. Понякога родителите очакват детето да се грижи за тях емоционално, да ги утешава и да им дава съвети. Това натоварва детето с прекомерна отговорност и му забранява да бъде спонтанно и игриво. Такива деца се стараят да не бъдат шумни или разхвърляни. Те се опитват да не бъдат деца. В зряла възраст им е трудно да се отпуснат и да изпитват радост, а също така често изпитват вина, че не отговарят на високите очаквания и се самонаказват, ако не правят това, което трябва.

4. НЕ ПОРАСТВАЙ

Тази забрана често се дава на най-малкото дете или на дете, което поддържа връзката между родителите. Родителите му внушават, че светът е опасен, свръхпредпазливи са и не позволяват на детето да изследва света самостоятелно. Понякога самите родители не са пораснали емоционално и чрез детето се опитват да останат в това състояние. Те насърчават зависимо и незряло поведение и могат да се опитват да задържат детето в дома възможно най-дълго. Това води до трудности с независимостта и адаптацията в зряла възраст.