Звучи парадоксално, но се случва да ни е страх от най-желаното нещо, към което всички се стремим – чувството за радост и щастие. За този страх дори си има дума – черофобия (от гр. chairo – радвам се, и phobos – страх), и е обект на специални проучвания. 

Всъщност щастието често се усеща като едно от най-уязвимите ни преживявания. То предполага отпускане на контрола и отслабване на психичните защитни механизми. Когато се чувстваме добре, спираме да сме свръхбдителни, което ни позволява по-лесно да се потопим в настоящето и в конкретното преживяване, вместо да анализираме и премисляме. Това обаче може да активира страхове, свързани със загуба, разочарование или нежелана промяна, особено ако в миналото положителните моменти са били последвани от негативни събития. В такива случаи щастието не се преживява като напълно безопасно състояние, а като временно и потенциално рисково. Затова при някои хора се наблюдава тенденция да ограничават или омаловажават положителните емоции, за да избегнат последващо разочарование. 

ТРЕВОЖНА РАДОСТ

Особено интересни са изследванията на Брене Браун, която описва феномена „тревожна радост“ (foreboding joy). По време на проучванията си на уязвимостта и срама при хиляди хора тя наблюдава, че моментите на щастие често автоматично провокират мисли за потенциална загуба или нещо лошо, което може да се случи. Например при усещане за близост или удовлетворение се появяват мисли от типа „ако това изчезне“, „ако нещо се случи“. Тя описва този процес като защитен механизъм, чрез който умът се опитва да намали интензитета на положителното преживяване, за да се подготви за евентуално разочарование. В една лекция тя дава показателен личен пример. Когато изпраща дъщеря си за нейния своеобразен еквивалент на нашите абитуриентски балове, изпитва силна радост и умиление. На секундата обаче във въображението ѝ преминават сценарии как на път за училището дъщеря ѝ катастрофира. 

Подобни истории чувам постоянно и от хората, които се обръщат към мен за справяне с тревожност. Те споделят как им е трудно да мечтаят и да се радват на живота, да правят планове и да се надяват на нещо хубаво, защото мозъкът им веднага ги бомбардира с обратното – негативни или катастрофални мисли и представи. 

Щастието изисква допускане на уязвимост, а при хора с по-висока тревожност или предишен опит на негативни събития тази уязвимост може да бъде преживяна като твърде голям дискомфорт и риск. Освен този механизъм, има и три сценария на преживявания от детството, които може да са оформили страха от щастието и радостта. 

РАДОСТТА Е ОПАСНА

Ако като деца семейната ни ситуация е била такава, че приятните моменти са били рядкост или последвани от напрежение и конфликти, то това води до базисното вярване „радостта е твърде крехка и временна и винаги след нея идва нещо лошо“. Така мозъкът ни свързва хубавото и приятното с потенциален риск. Радостта започва да се преживява като сигнал, че нещо може да се обърка. Нервната система се настройва да остава нащрек дори в спокойни моменти. 

В зряла възраст човек изпитва напрежение, когато се чувства добре, очаква негативен обрат и трудно се отпуска. Умът му постоянно търси потенциални опасности. Приятните преживявания автоматично активират мисли за възможен негативен развой. Вниманието се измества от настоящия момент към бъдещи заплахи. Нервната система реагира с повишена активация. Появяват се телесни сигнали като напрежение, ускорен пулс, вътрешно неспокойствие. Радостта не се преживява като безопасна, а като състояние, което трябва да се контролира или бързо да се прекрати. Това прави отпускането трудно и позитивните емоции – ограничени.