Тази техника насочва към сценографията. Очаква ли се скоро да направиш първата си сценография? Знам, че те изкушава.

Много! Мечтая си за това, откакто работих върху дизайна на юбилейния каталог на столичния куклен театър. Най-близко до изпълнението на тази мечта стигнах в проекта на фондация „Америка за България“ „История за &“. С помощта на архитектите от „Atelier 3 Architects“ проектирах близо триметрови книжни конструкции от лазерно щанцован метал, които населиха пространството на изложбата с мои светлинни изображения, сред които посетителите можеха реално да пристъпят.

Какви са новините – ще има ли най-сетне книги на електронна хартия? 

Електронна хартия съществува още от края на 90-те. Не зная защо развитието в тази посока толкова дълго не е приоритет, но вярвам, че все някога мечтата ми да държа в ръце книга, по чиито населени с пластични обеми страници режисирано да пробягват виртуални илюстрации, ще се материализира. Представяш ли си какъв фантастичен спектакъл би било това?

Коя е най-красивата хартия, която си виждала?

Не съм виждала хартия, която да не е красива.

Има ли нюанс на „укротяване на опърничавата“ в работата с хартия, или не? 

Има, но „опърничавата“ съм обикновено аз.

Какво е да илюстрираш поезията на Борхес?

Щастие.