В Африка не сте имали дрехи за преобличане, как се справяхте, как пазехте кожата си от слънцето?

С.: В Африка носехме само малки раници, нямахме дрехи за смяна. Една-единствена риза и дълга пола. Вижте снимката от корицата на книгата ни.
А.: В Мадагаскар с каручката имахме повече дрехи, но не ги използвахме често, защото трябваше да се перат. 
С.: Най-важни са голямата шапка и дългият ръкав. В никакъв случай къс. 
А.: Защитават от пясъка и слънцето, от топло и студено. 
С.: Има и нещо друго. Важна е представата, която създаваме за себе си с дрехите. Когато наближаваме населено място, отдалече се вижда –това е жена, това е мъж, те са семейство. Не представляват опасност. 

Дъщеря ви се казва Филае. Откъде идва името? 

Зачената е на остров Филае в Египет. Тя е нашият сувенир оттам. Името идва от гръцката дума за любов. 

Кои са най-трудните ви метри в тези пътешествия?

С.: В Мадагаскар срещнахме бандити, които искаха да ни вземат зебутата. Там има крадци на зебута. Нападат села, хората се защитават, има и убити. 
А.: Три пъти срещнахме крадци на зебута. Искаха да откраднат и нашите. Обградиха ни, но преговаряхме. 
С.: Когато виждаха, че в каручката има деца, се отказваха. Децата послужиха като човешки щит. 

Кое смятате за свое нормално състояние – когато сте на път или когато сте у дома във Франция?

А.: Имаме две нормалности. Малко е шизофренично. Непрекъснато пътуваме. Сега сме в България, миналата седмица бяхме в Мадагаскар. Ние имаме и друга професия. Придружаваме хора в пустинята. Гидове сме на туристически групи. 

Книгата ви беше ли представена в Мадагаскар?

А.: Разбира се. Много малко хора в Мадагаскар могат да си позволят да купят книга. Там има една-единствена книжарница и книгата ни се продава в нея. Но в Мадагаскар културата е устна, няма нужда да четат книгата, за да ни познават. Всеки ден някой идваше да иска селфи с нас. По 15 души на ден. Ние от 7 г. не бяхме се връщали там, а ни помнеха, малгашите дори си мислеха, че живеем в Мадагаскар. Питаха ни – къде са децата. Казвах им – вече са в университета. 
С.: Когато пристигнете в много бедна страна, в началото сте шокирани. Но с годините си изграждате черупка. По време на пътуването в Мадагаскар отказахме да отвърнем поглед, да не виждаме, да си кажем само – много е красиво, ще минем оттук, ще видим това. Погледнахме истината в очите и дори от нашето ниско ниво искахме да помогнем, да направим малък жест, да бъдем адвокатите на тези хора.