С Иван сега работите заедно, но това не е било винаги така, нали?

Всъщност, откакто се познаваме, работим заедно. В дублажа. Там се запознахме. Той озвучаваше един прилеп, а аз се появих с три сандвича, защото от 9 сутринта до 14 часа трябваше да оцелея някак. Освен това аз вече пеех с джазмените, а Иван, заедно с други любими колеги от дублажа, идваше на концертите ми. После станахме гаджета за една година. После скъсахме за 6 месеца. После тръгнахме отново и така 15 години. Като всяка година късаме за между 1 час и 30 секунди. Според хормоналното ни състояние. Иван е човек с адски много таланти. Но ми отне доста време да го накарам да пропее. И ето че сега свири на барабани, прави аранжименти и композира, записва музика, пее и какво ли още не. Как да ти е скучно с такъв човек? Няма как! 

А той как се запозна с твоята силна женска фамилия, спомняш ли си?

Дойде ми на гости на Великден и ние с баба ми го почерпихме с мухлясал хляб. Толкова се бяхме притеснили, че бяхме забравили да купим. Баба ми извади някакъв от нейната стая и Иван, като разлисти филиите… Ми той умрял, ма! Ха-ха-ха! 

Какво ти е на сърце още да постигнеш, чисто професионално какво ти се прави?

Искам заедно с моите котараци да направим мюзикъл. Да създадем музиката с Иван и Никеца. Искам да имам свое собствено джаз шоу като Нат Кинг Кол и с феноменалните ни джазмени и колеги актьори да правим чудеса. Искам да участвам в създаването на най-великата новогодишна програма с перфектни водещи, брилянтни скечове в английски стил, зашеметяващ балет и фокуси, разкошни декори и много музика. Искам! Искам! Искам! „Много искаш“ – ще ми каже Смъртта и ще замахне с косата! Но тогава ще съм на 120 години… Спокойно!