С какви проекти се занимаваш тези дни, освен че те виждаме по телевизията? 

Подготвяме шарено и лудо стендъп шоу. Записваме албум с Михаил Йосифов секстет. Записваме албум и с колегите от „Лисицата и котараците“ – нашият общ проект с Николай Воденичаров-Никеца и Иван Велчев. 

„Лисицата и котараците“ вплита много обичани литературни произведения и герои, как ви хрумна това?

Сега подготвяме лятното турне, а всеки, който иска да види страхотното ни шоу, може да дойде още на 1 април на концерта ни в Сити Стейдж, София. А джаз програмата ни може да видите на 14 май в София Лайв клуб. Всичко започна с Веселка Кунчева, която ме покани да участвам в спектакъла ѝ „Бягства“ заедно с Поли Христова. Оказа се, че ще трябва, освен да играя статуята на вкамененото човечество, но и да създам музика и атмосфери за представлението. Резултатът беше номинация „Аскеер“ за театрална музика. Веселка повярва в мен и двете се впуснахме в това приключение. После дойде нейното представление „Последният човек“ по романа на Джордж Оруел „1984“, в което играех Големия брат. Там направихме музиката заедно с великолепния Христо Намлиев и пак ни номинираха, този път с „Икар“ за театрална музика.

И ето че на уъркшоп на Веселка по  романа „Майстора и Маргарита“ се запознах с Никеца и двамата играхме и измисляхме музиката за представлението. След което аз го викнах на среща и му предложих да правим музика и да пеем заедно. Така се роди проектът „Лисицата и Котаракът“. После дойде и вторият котарак – Иван Велчев, и групата зазвуча мащабно и богато с неговите аранжименти, барабани и глас. Филмовата и театрална музика винаги ме е вълнувала. А създаването на песни по велики романи предоставя огромно поле за действие. Няма ограничения – джаз, алтернативна музика, рок, госпъл, фламенко… Ние сме самата фантазия и правилата не важат за нас. Събираме почитатели от цяла България и на всякаква възраст.

Изкуството и в картините много ти отива, както виждаме в сесията, как те вдъхновява то в живота?

Обожавам изобразителното изкуство. Вкъщи имаме репродукции на всички велики художници. Със сестра ми ги разглеждахме вместо комикси. Майка ми рисуваше, сестра ми рисува… В картините си свободен и не те възпира нито гравитация, нито други физични закони. Все пак съм завършила кукловодство. А това значи, че съм тренирана да излизам от тялото си и да оживявам в клечка кибрит или въображаемо петно на стената. 

Когато се запознахме с теб преди вече доста години,  веднага ме впечатли с шармантните си тоалети.

Винаги съм искала едно шоу да е многообразно, да има нива на възприятие на спектакъла. В началото беше малко смешно. Аз се появявам в рокли с кринолин, а колегите от джаза – в пуловерчета, дънки и кецове. Винаги се увътрях с парите за прически и костюми, но затова работех на три места. За да издържам певческата си кариера. Е, тя ми се отплаща доста добре. Благодарна съм за шанса да работя с колегите от Плевенска филхармония, Люси Дяковска, Софийска филхармония и маестро Найден Тодоров, Варненска опера и много други. Аз съм най-голямата късметлийка на света! Срещам прекрасни и даровити хора, които имат смелостта да скочим заедно в мечтите си!