Аз сега се замислям, че всъщност никога не съм те питала ти как и защо тръгна да се занимаваш и с пеенето, и с актьорството?
Майка ми ме записа на уроци по пиано и оперно пеене. Аз избягах и влязох в НАТФИЗ с кукловодство, но след това си направих поп-рок група с името „Пок-то-Пок“, кръстена на една игра на древните маи, която много прилича на баскетбола. После дойде джазът и прекрасните ми учители Венци Благоев и Васил Спасов. После дойде и телевизията. В театъра влязох 15 години след като завърших НАТФИЗ, и то с представление, което сама спонсорирах. „Титанично“. Благодарение на прекрасните текстове на Мария Моева и Петя Русева, както и на великолепната музика на колегите от джаза Мишо Йосифов, Атанас Попов, Борис Таслев и Васил Спасов, групата музиканти от кораба „Титаник“ оживя на сцената на Сатиричния театър и забавлява гостите до самия им край. До ден днешен, музиката и театърът вървят ръка за ръка при мен и не мога да избера само едното или другото. Искам всичкоооо!
„Етажна собственост“ със сигурност много е помогнал за популярността ти, но след това с „Като две капки вода“ вече стана наистина суперпопулярна…
Сериалът беше адски добър. Напуснах го, защото имах разногласия с продуцента, който после си позволи да ме съди, след което загуби делото. Това беше безценен урок за мен и сега гледам всеки договор под лупа, заедно с моите адвокати, защото продуценти, телевизии и тем подобни често се възползват от дълбокото невежество на актьора или певеца. Много е жалко, че нито в НАТФИЗ, нито в музикалната академия има часове по авторско право и договорни отношения. Това трябва да се промени.
Хората обожават сериала, но дали обичаха мен или тръпнеха от страх пред опасната Мими? Огромна вълна от любов и интерес ме заля след участието ми в „Черешката на тортата“ – едно от любимите ми предавания. Няма да забравя, когато Маги Халваджиян ми се обади по телефона. „Здравей, Милица! Маги Халваджиян е. Какво правиш?“ Аз отговорих: „Пържа филии!“. И това си беше точно така. Оттогава кариерата ми скочи във въздуха. Няма по-благодарен човек от мен за срещата ми с Маги и екипа му. Обожавам ги и им се възхищавам!
А след това по-лесно ли ти стана да реализираш проектите си?
Не точно. Раздадох хонорара си от Капките на болни хора. До ден днешен не мога да търся спонсори и всичко финансирам със спестявания, но не от банички, а от здраво бачкане на 5 фронта, поне. Е, започнах по-лесно да се добирам до интервюта в телевизиите. Тук-таме ме викаха и за водеща на корпоративни партита. Да, може би събирах по-лесно публика, но продължавах сама да си лепя плакатите за джаз концертите с тиксо по диреците. След две години направихме „Титанично“ в Сатирата и така борбата продължава до ден днешен. Няма време за отпускане и тук няма как да легнеш на лаврите си, защото нашите лаври се стопяват за секунди.
