Ще използвам заглавието на една от песните в новия ти албум – „Страх от високо“, за да те попитам – от какво се страхува Нина Николина?

За да отговоря на този въпрос трябва да се върна малко назад във времето. Винаги съм се страхувала от вода. Като малка пропусках често уроците по плуване и се явих след някаква настинка и дълго отсъствие, а учителят ме накара да скачам. Скочих и, разбира се, потънах и така цял живот нося този страх от водата. А всички режисьори, с които работя, когато снимаме клипове, винаги искат да съм във вода – и Жоро Тошев, и Александър Моллов. И на всички се моля да няма такива сцени, но самата аз знам колко хубави снимки стават, когато има вода наоколо. Даже с Жоро снимахме един видеоклип в басейн и се наложи той да ме държи за ръка през цялото време, за да съм спокойна.

Така че за мен водата е предизвикателство, но в годините сякаш започнах да го преодолявам, благодарение на заниманията ми с ветроходство. 

Официално си вече магистър по публична реч – специалност, която добави към творческата си биография. Защо ти беше любопитно и важно това?

Това ми беше много любопитно и дойде по много естествен начин. Вярвам, че няма случайни неща в живота и всичко става, когато трябва. Започнах да правя един спектакъл с народни любовни песни, по-пиперливи, навремето са се предавали от уста на уста. Разказвах на сцена съдържанието им, защото диалектните форми са трудни за разбиране.

Видях, че публиката  реагира и за мен стана важно да разказвам. Замислих се, че не знам как точно се прави. А да си професионалист е от изключително значение. Винаги казвам, че за мен сцената е светиня. Тя е църква и трябва, когато излезеш, не само да има какво да кажеш, но то да е пълно със смисъл. Някой в публиката може да те последва и това е голяма отговорност. И в този момент, когато ме владееха подобни мисли, човек от екипа на спектакъла „Кралю Порталю“, с когото обикаляхме страната и с когото си говорихме на тази тема, ми разказа за специалността сценична реч. 

От много време работиш с двама от любимите фотографи и стилисти на EVA – Слав и Хубен. Те са автори на многобройните ти трансформации. С какво ще ни изненадате сега?

Ох, те са ми много любими и винаги много заети. Обадих се наскоро на Слав, за да работим заедно върху видеоклипа към новата ми песен „Огледало“, и не успяхме, уви, защото тяхната програма беше запълнена. И двамата с Хубен ги каних да снимаме на Белоградчишките скали, но, за съжаление, и там не успяха да дойдат. А пък там се случиха хубави неща, защото за този видеоклип съм облечена с рокля на един много известен моден дизайнер от индийски произход – Наим Кан, който е работил с Бионсе, Мишел Обама и Ан Хатауей. Обади ми се неговата съпруга, красивата русенка – топмоделът Мадлена Калинова.

По това време Наим и екипът му снимаха в София рекламната кампания с голям екип за неговата Resort колекция, вдъхновена от традиционната българска носия. Мадлена разбрала, че аз колекционирам носии, пафти и аксесоари, но се обади за друго – да попита дали могат във видеоклипа да използват моята песен „Македонско девойче“. В това време пък Александър Моллов, с когото работя от много време и който също бе ангажиран с проекта на Наим Кан и Мадлена в България, ми спомена, че имало една рокля, която аз много ще харесам и трябва да я снимаме в клипа. И така се случиха нещата – със силна българска следа. И за да отговоря на въпроса ти с чувство за хумор – понеже Слав ми отказа, работих със световноизвестен моден дизайнер. 

Какви са темите ви на разговор с дъщерите ти Валентина и Мария?

През лятото бяха основно свързани с ограничение за ползването на телефоните. Много ме притеснява, че всички деца напоследък живеят в телефоните си. Даже преди няколко дни, на площада Пиаца дела Синьория във Флоренция, видяхме една интересна провокация на британски скулптор – 4-метрова бронзова статуя на жена, потънала в телефона си, докато около нея животът ври и кипи, а божественото изкуство на Микеланджело, Челини и Аманати и аристократичната архитектура наоколо говорят на техния деликатен и смислен език. Но, изглежда, това е реалността днес.