Какво точно ви впечатли в този сценарий?

Най-много ми хареса историята. Много добър „наративен“ сценарий, добре изработен сюжет с пълноценни персонажи. Голяма част от френските филми, които гледаме в Америка, са „поведенчески“ филми – без истински наратив. А тук бях приятно изненадана – аз съм добра актриса, когато има добър разказ. 

Как построихте поведенчески героинята си – прекалено „мислеща“ и прекалено малко разчитаща на емоциите си? Със сигурност е по-трудно да се изиграе разумът, отколкото „сърцето“.

Прав сте. Но аз като човек съм такава. Всичко в мен е разпределено в различни „чекмеджета“ – не допускам емоциите ми да контролират цялото ми същество. Освен това не ми харесва клишето, което често се разиграва и в киното, че жените са преди всичко чувстващи създания. Това просто не е така. Може би затова и ми подхождат подобни „интелектуални“ роли. 

В „Личен живот“ сменяте тона в рамките на минути от комедийна към драматична игра. Това не е типично за американското жанрово кино, което ви е изградило като актриса.

Абсолютно невъзможно в холивудска мейнстрийм продукция! В Америка, ако правите трилър, всичко в него трябва да съответства на жанра, музиката трябва да е като за трилър, играта – със съспенс, публиката трябва да е постоянно в напрежение. Не е позволено никакво отклонение от жанровото единство на филма. Същото е и с комедиите, и с всеки друг жанр. Целта, разбира се, е да бъде привлечена максимално многобройна публика, която иска да получи точно това, което очаква. Но в Европа, където е пълно с авторско кино, режисьорите имат много по-голяма свобода да вземат решения извън жанровите ограничения. 

Как четете един сценарий?

Първо се опитвам да разбера как аз лично мога да помогна на режисьора да изпълни намерението, което е заложено в сценария. Трябва да намеря път към историята, по който да тръгна заедно с режисьора. Ако е трудно или невъзможно да се намери този общ път, не е възможно да работим заедно. Този вид колаборация – когато аз мога да давам идеи за сценария, какво може да бъде добавено, кое да бъде разместено или какво да отпадне – е абсолютно нормална в Америка. В Европа това е невъзможно, защото тук цялата идея за филма е задвижвана единствено и само от визията на режисьора. 

Какъв беше случаят при работата ви с Ребека Злотовски?

Успяхме да намерим общ език и тя приемаше моите коментари, моето вмешателство. В крайна сметка аз само исках да помогна и да обогатя нейната идея, да дам от себе си, за да може тя наистина да направи своя авторски филм. Имаме много и интересни дискусии – Ребека винаги си води записки, винаги редактира и променя, като в същото време е безкрайно наясно какво точно иска като резултат. 

Вашият собствен опит като режисьор влияе ли на работата ви като актьор?

Мисля, че работата ми като актриса е повлияла повече на работата ми като режисьор. Станала съм по-търпелива и мъдра във вземането на правилните решения.

Джоди Фостър, беше удоволствие. Благодаря ви за всички правилни решения, които сте взели в кариерата си.