Безспорно една от най-впечатляващите жени в тази сфера, Алисия Крисчън „Джоди“ Фостър е в света на киното от тригодишна. След няколко роли във филми на „Дисни“, вече 14-годишна, Джоди се нагърбва с образа на тийн проститутка в култовия филм на Мартин Скорсезе „Шофьор на такси“. Когато филмът печели „Златна палма“ в Кан, малката актриса впечатлява журналистите с перфектния си френски и превежда на пресконференцията. След участията си в „Бъгси Малоун“ и „Карни“ Джоди е приета в университета „Йейл“.

През първата ѝ година там е преследвана от мъж на име Джон Хинкли Мл., обсебен от нея, гледайки пак и пак „Шофьор на такси“. През 1981 година Хинкли се опитва да убие президента Роналд Рейгън и го ранява заедно с още трима души. Твърди, че прави всичко това, за да впечатли Джоди. 

Тя никога не е имала обикновен живот и не се е плашила да бъде себе си. През 1980 г. играе жертва на изнасилване в “The Accused” и печели първия си „Оскар“. Няколко години по-късно идва и вторият за емблематичната роля на Кларис Стърлинг в „Мълчанието на агнетата“. Двамата с Антъни Хопкинс са изключителни в продукцията на Джонатан Деми, който първоначално не иска Фостър, но бързо променя мнението си. Следват „Съмърсби“, „Маверик“, „Нел“, „Контакт“ и „Анна и кралят“ – филми, които налагат актрисата като все по-голяма звезда. През 2010 година започва и да режисира и за известно време се фокусира повече върху това, но се завръща и към актьорството. Един от успешните ѝ режисьорски проекти е “The Beaver” с близкия ѝ приятел Мел Гибсън. Миналата година я видяхме във великолепната роля на Лиз Денвърс в четвърти сезон на „Истински детектив“ на HBO Max, за която спечели награда „Еми“.  Днес на 62 години, Джоди е щастлива със съпругата си Александра Хедисън и е майка на две момчета – Чарли и Бернар, от предишната си връзка със сценографката Сидни Бернар. 

Мартин Ръждашки разговаря с Джоди Фостър по повод новия ѝ филм „Личен живот“, в който актрисата отново се връща към френския език. 

Шестият филм на френската режисьорка Ребека Злотовски „Личен живот“ е сбъднатата ѝ мечта да работи със своя идол Джоди Фостър. Премиерата беше в Кан, а през октомври предстои да видим филма и в рамките на кино-литературния фестивал CineLibri. Жанрово е определен като черна комедия с криминални елементи. Първоначално си помислих колко кичозно, претруфено и най-вероятно безпътно може да бъде такова сблъскване на жанрови отломки. Интересно, дори и за мен самия филмът да е неопределен и неопределируем като жанр, това не ме подразни, нито ме обърка. Прекрасна игра на целия актьорски екип, заедно с Виржини Ефира, Даниел Отьой и Матийо Амалрик. Заплетена, но добре разгърната, напрегната история за психоанализа, хипноза, сложни семейни взаимоотношения, изтласкани спомени и убийство. Ребека Злотовски се е справила фино, елегантно, премерено с иначе трудния сюжет, без да прибягва до лесни и разпознаваеми трикове. 

Казахте в интервю, че френският език променя актьорската ви игра... 

Героинята ми изоставя целия си живот и идва във Франция на 21 години, за да следва медицина. И успява да създаде тук перфектния живот на една измислена парижанка – с кафенетата, цигарите, луксозния апартамент. Всички ние, американците, имаме едно и също клише за Париж и за живота в Париж. И естествено, аз не мога да избягам от него, дори когато играя във филм. Разбира се, че съм различен човек, когато играя на френски – например гласът ми е много по-писклив. Като дете учих френски с учителка, която имитираше френското произношение също с писклив глас. На френски съм винаги леко фрустрирана, защото не мога да изразя себе си докрай. Липсва ми самочувствие – и това се вижда и в актьорската ми игра, което е интересно. 

Може би тази трудност с езика е още по-интересна, предвид това, че вашата героиня е психотерапевт – човек, който се опитва да разбере друг вид трудности в езика – тези на пациента си.

Точно така – двойна бариера. Но, знаете ли, в Париж има много американски психотерапевти, които обслужват международни клиенти, на които френският не е майчин език – холандци, шведи, англичани. 

А как започнахте да учите френски – по собствено желание или това бе решение на родителите ви?

Не, не беше мое решение. Майка ми ме записа във френско училище, когато бях на 9. Това е жена, която никога не беше напускала Съединените щати, никога не беше пътувала в чужбина. Но все пак успя да посети Франция. Връщайки се оттам, решението беше взето – аз отивам във френско училище и ние се местим да живеем във Франция и един ден ще играя във френски филми. Това беше нейната страст. Голям дар за мен. 

Вярно ли е, че от доста време сте търсили подходящ сценарий на френски?

Да, наистина от много време! Но единствените сценарии, които достигаха до мен, бяха на режисьори дебютанти, сам разбирате, на мен ми е много трудно да работя с дебютант. Още повече на френски, където моите собствени несигурности изплуват на повърхността. Прекалено бях уплашена.