Татяна Жилова между много истини и една присъда
Замисляме ли се имат ли нашите деца правна култура, нещо, без което едно общество не може да функционира добре? Съдия Татяна Жилова вижда интересен извор на правна култура – художествената литература.
Теодора Николова 02 October 2025

Вече няколко години проектът е в действие. Коя е най-честата погрешна представа за правото у учениците, която симулативните процеси опровергават?
Че има само една истина. Че истината е само черна или само бяла. Но това не е само тяхна заблуда.
А кое се оказва особено трудно за тях?
Като разберат, че всеки има своята истина, им е трудно да отсъдят кой е правият. Разбраха силата на закона и отговорността да го приложиш.
Казвате, че пледоариите на прокурорите и на адвокатите, последните думи на подсъдимите успяват да разплачат и наказателните съдии, които наблюдават симулираните процеси от залата. Това говори много за младите хора, участващи в проекта...
Да, много е хубаво да видиш мислещи млади хора. Учениците влагат много разум, енергия и емоция. Тези млади хора са добра инвестиция в бъдещето на обществото. Трогна ме признанието на един баща, който каза, че никога преди това не е говорил толкова дълго и толкова дълбоко със сина си по такива въпроси като чест, дълг, отговорност, справедливост. Не мога да забравя и отзивите на един преподавател, който каза, че продължава да работи с учениците си по този начин и е променил метода си на преподаване.
Какво бихте отговорили на някого, който има опасения, че симулираните съдебни процеси срещу литературни герои могат да изместят фокуса и да деформират подхода към самата литература – тоест да обогатим правната култура, но да накърним литературната?
Нямам никакви такива опасения. Сигурна съм, че ако Йовков можеше да види нашия прочит на „Индже“, щеше да бъде много доволен. В училище се преподава основно за катарзиса на Индже и превръщането му от насилник в закрилник. А художественото произведение е много по-богато. В неговата тъкан има много повече нишки. Никой в училище на обръща внимание на Пауна, никой не пита защо не е потърсила детето си. Никой не се интересува как е живял Гърбавото в приемното семейство на Яна Калмучката. Учениците търсят отговор на тези въпроси. Те вкарват много фикция в процесите, „дописват“ произведенията и доизграждат образите.
Ще продължи ли да се развива проектът и как?
Ако намерим финансиране за проекта, ще продължим да го развиваме в този вид – с училища в цялата страна и обмен между тях. Ако не намерим финансиране, ще „свием“ проекта само по места, без учениците да си разменят гостувания и без да се филмират процесите. Но от това проектът ще загуби много.