Проектът „Върховенство на правото през призмите на литературата и философията“ лично ваша идея ли беше? Има ли аналог този проект в Европа? 

Идеята за подобни дейности не е нова. Съюзът на съдиите в България отдавна се обръща към ученици от различни възрастови групи, дори и към най-малките. За пръв път е разработена интерпретация на приказката „Червената шапчица“ – вълкът отговаря за това, че е изял бабата и момиченцето, а ловецът – за това, че е убил вълка. Децата разсъждават кое е допустимо, кое е правилно, търсят са аргументи за и против различни тези. В някои училища колеги съдии са подпомагали учителите да правят изолирани процеси върху литературни произведения. Проектът в този му вид, обхващащ различни области на правото, базиран върху произведения от българската класическа литература и съобразен с учебния план в горния гимназиален курс, е изцяло моя идея. За цялостната концепция помогна много доц. Владислав Миланов, преподавател по съвременен български език в Софийския университет. Не зная за аналогичен проект в други европейски държави. Възможно е да има, тъй като проектът е основан на принципа „учене чрез преживяване“ (leaning by doing). Но ние не сме ползвали никакви образци и модели.

Не бях мислила по този начин за произведенията, които се изучават в училище – като за отправни точки към правни казуси…   

А те са много благодатни за това. На първо място е, разбира се, наказателното право: проблемите за правото на свободен избор, за престъпленията в името на семейната чест се разглеждат чрез подвеждане на Султана от „Железният светилник“ на Димитър Талев под отговорност за извършен криминален аборт, в резултат на който умира дъщеря ѝ Катерина. Проблемите за наказателната отговорност на непълнолетните и на интергацията на хората с увреждания в обществото – чрез подвеждане на Гърбавото от „Индже“ на Йовков за убийството на Индже.

Проблемите на изневярата и ревността – чрез подвеждане на Албена и Нягул от „Албена“ на Йовков под отговорност за убийството на Куцар. Учениците провеждат симулирани съдебни процеси, в които те влизат в ролите на съдии, прокурори, адвокати, подсъдими, свидетели, вещи лица. Имаме отделни дискусии и върху други произведения, които не са подходящи за разиграване на симулирани наказателни процеси. Чрез „Андрешко“ на Елин Пелин разглеждаме въпросите от административното право. Тръгвайки от „Гераците“ на Елин Пелин, обсъждаме проблемите на вещното, семейното и наследственото право. Чрез „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов въвеждаме темата за свободата на словото и медийното право. 

Но днешните времена са много различни от времената в споменатите литературни произведения? 

Както при симулираните съдебни процеси, така и в другите дискусии никога не оставаме на плоскостта на художественото произведение, а тръгваме от него, за да направим съпоставка между обществото тогава и сега, да видим как са се развили обществените отношения, как се променя ценностната система. Учителите по български език и литература и по философия са много добри партньори на съдиите. За всяко училище се определя съдия, който подпомага учителите и учениците в подготовката им. 

В какво точно се изразява подкрепата на Фондация „Америка за България“?

Фондация „Америка за България“ прегърна идеята и осигури финансирането на проекта. Тъй като Съюзът на съдиите в България разполага с ресурс от съдии в цялата страна, ние искахме да работим и с училища извън София и да насърчим обмена на информация и сътрудничеството между тях. Върху един наказателен процес работят едновременно две училища от два различни града. Всички ученици присъстват и на двата процеса, на които се постановяват различни присъди, защото се представят различни доказателства и фактите се интерпретират по различен начин. След това се провежда дискусия между училищата, в която съдебните състави обясняват мотивите си. Участваха ученици от София, Габрово, Русе, Бургас, Стара Загора, Враца, Мездра, Девин, Пловдив, Златоград. Това е свързано с пътуване на учениците и учителите, разходи за транспорт и настаняване, ангажиране на зали за дискусии. Отделно от това всички симулирани процеси се филмират, за което също са нужни средства, и се предават на училището, където остават да се използват като учебно помагало и през следващите години. Държа да отбележа, че всички съдии работят на доброволни начала и не получават възнаграждение.