Исторически успех

Методът в началото се наричал Контрология, тъй като най-важното в него е осъзнаването и контрола на тялото. Създателят му Джоузеф Пилатес като дете има множество здравословни проблеми – астма, рахит и ревматизъм. За да успее да поеме контрол над тялото си, той тренирал активно – ски, гмуркане, гимнастика и бодибилдинг. По време на Първата световна война Джоузеф Пилатес започва да тренира хоспитализираните затворници, като монтира пружини към болничните им легла – първите Реформър машини. След края на войната Джоузеф Пилатес прилага наученото в различни упражнения в родната си Германия.

Така се появява Контрологията и веднага става любима на танцьорите, които успяват да разпускат и да балансират тялото си благодарение на този метод. В края на 20-те години на миналия век Пилатес емигрира в Америка и там среща жена си Клара, която е един от най-важните хора, за да може Контрология да се преименува на Пилатес и методът да стане достъпен до всеки, който желае да се запознае с него. Джоузеф и Клара отварят фитнес зала в Ню Йорк, точно до Академията по балет. Три десетилетия по-късно методът „Пилатес“ е на върха на популярността си.

Работещ метод: пилатес и кюфтета

От близо 80 кг свалих до 60 кг и успях да стана дълга и тънка като статуетка. Когато се поинтересуват за тайната ми, казвам простичко: кюфтета и пилатес. Някои се учудват, други се смеят.

Но освен тренировките, това, което смених рязко в живота си, беше и начинът на хранене. Инструкторката ми изповядва следното: „Балансирана храна. Ако е гарга да е рошава, ако ще е шоколад, да е качествен. Ако искате да свалите някой и друг килограм, хранете се с въглехидрати до обяд, вечеряйте с протеин, зеленцуци и мазнини, чаша хубаво вино, гарнирано със секс. Ако мога да дам една обща рамка, която би имала ефект при повече хора, това е формулата хранене плюс движение. Не говоря за строги диети и лишения, защото аз самата не съм фен на ограниченията“. 

Взимайки решение да променя тялото си, първото, което спрях, беше бялата и рафинирана захар. Никога не съм имала афинитет към сладкото, но замених всичко захаросано с малко плодове, и то сезонни. Уви, спрях и моето лично guilty pleasure – тестото. Бих живяла на тесто и картофи, но тялото ми няма да го понесе. Всички знаем правилната формула – повече протеини, по-малко въглехидрати и дори малкото, които поемате, е добре да са сложни – киноа, червен боб или сладки картофи (които трябва да са наистина минимално количество), плюс ежедневно движение. 
Пилешкото и телешкото месо са основното ми меню. И се оказа, че от всичко най-обичам телешки кюфтета. Три кюфтета със салата или дори един нарязан домат са предпочитаното от мен блюдо. Понякога хапвам и пилешка пържола. Яла съм кюфтета на плажа в Гърция, пиле и домати на пясъка на къмпинг „Градина“. Дали все пак не бих искала да ям чипс на дивана и да похапвам мъфини и кроасани за закуска? Естествено. И понякога го правя. Но колкото да залъжа малкия гладен звяр в мен, който от време на време се отегчава от иначе безобразно вкусните кюфтета и най-любимите ми домати. Но от залата не се лишавам никога – между три до четири пъти в седмицата ще ме намерите там. Катрин е права: „Да имаме търпение. Да влезем във форма изисква време, не става от днес за утре. Постоянството е основното правило и е тайната за всичко. Нито един спорт, нито една диета няма да ни даде трайни резултати за седмица. И разбира се, любов към тялото. Бъдете най-добрата версия на себе си“. Както казах в началото на този текст, любовта към пилатеса не е от пръв поглед, не е и от първото вдигане на десния крак или от първия ви планк. Идва много по-късно след доста болка, но пък остава завинаги.