В книгата също има много вдъхновителки?

Да, винаги съм се водила от любопитството си, защото така опознавам хората. Лесно се приспособявам и лесно ме приемат. Намирали са ме за различна, дори някои от посланиците и хората от тяхното обкръжение са ме наричали принцеса, контеса, винаги са ми давали някакво име, което може би аз не заслужавам. Дори когато ходя по улиците, хората ми казват някакви много мили думи и това ме трогва, разбира се, защото сгряването на човешката душа започва от думите. И тъй като съм родена в град, който е родил най-хубавия химн – „Върви, народе възродени“, може би съм си мислила, че и аз съм наследила малко от това духовно възвишение. 

Какво място има красотата в отношенията, в живота изобщо?

Коко Шанел, Кристиан Диор или Юбер дьо Живанши за мен са хора, които са сюблимирали жената и аз съм поела моя път, вдъхновена и от тях. Винаги съм искала да бъда различна не за друго, а за да дам пример – отношение към себе си, към другите. Да добавиш красота към ежедневието, да търсиш детайла на перфектността.  Много се интересувах и от Джон Кенеди, помня всичко от последния ноемврийски ден в живота му. За мен той беше красивият, интелигентният, различният. Друго голямо мое вдъхновение. 

В книгата се усеща особена вибрация и около спомените ви за Сесилия, тогава Саркози, днес Атиас… 

Да, невероятна жена, която, без да е много красива, спира дъха. Запомнила съм походката ѝ, като на пантера. Такова нещо не съм виждала в друга жена. Нито такава аура. Тя говореше и с мълчанието си. Нейното мълчание по време на пристигането на самолета с медицинските сестри тежеше. За нея съм запазила най-скъп спомен като за жена, отказала се от царската корона – Саркози, за да заживее с любовта на живота си – един от най-големите френски рекламисти. Тя винаги е била харесвана най-вече заради характера си. Имаш ли характер, впечатляваш обществото. Хората напоследък не обръщат внимание на детайлите в живота, а те са толкова важно нещо. 

Това важи с пълна сила и за дипломацията, нали?

Днес дипломацията е същата,  но с друга насока. Обръща се внимание на търговската дипломация. Министрите посещават повече горещите точки на планетата, защото войната и бедността се усилват.  България за дипломатите е солидно поела пътя си в разбирателство с Европейския съюз. Когато започнах работа, у нас цареше хаосът на промените. Сега в дипломатическите служби постъпват все по-млади хора.

Любовта дипломация ли е?

Дипломацията е призвание, не може от всеки човек да стане дипломат, както и не всеки човек може да стане поет в любовния си живот.