Пристигането ви от Елена в София е дръзко решение, при това почти веднага намирате място сред софийската бохема. Как стана? 

Как го направих и аз не знам. Казах си – аз идвам от град с впечатляващи личности, защо аз да не бъда като софиянките? Бях нахъсана, че трябва да вляза в тази нова среда. Много съм се учудвала, че по времето на комунизма имаше толкова интересни компании, които ме вдъхновяваха. Обичах живота, а когато човек обича толкова много живота – политиката, злободневието отиват на заден план. 

България и Франция – двете любови в сърцето ви. От книгата става ясно, че откривате Франция още като дете, защото бавачката ви е учила и ви е говорила на френски език.

Да, това е било много характерно за Елена, защото голяма част от местните интелектуалци са учили във френски училища извън България. След Първата световна война френският език е бил с много силно влияние тук. Бях пленена от всичко френско – езика, музиката, литературата и киното. Разбира се, бях изумена от голямата любов на Пейо Яворов и Мина, която умира в Париж – отново френска следа. Платоничната им любов ме беляза и когато срещнах своята любов, той ми нашепна „Две хубави очи“ – така кръгът се затвори.  Още се връщам към любовта на Мина и Пейо...

Много са силни женските вдъхновения в живота ви още от ученичка – Мина, Грейс Кели, Мария Калас, дори събирате кураж и пишете на нейния съпруг – гръцкия бизнесмен Аристотел Онасис, да ви изпрати хубава рокля? 

О, да, написах му толкова мило писмо, но както може да очаквате, никога не получих отговор. Въпреки това жените около него – Мария Калас и Джаки Кенеди, винаги са ме вдъхновявали, както и Грейс Кели, разбира се. Специалните, силните жени са ме интересували – не задължително най-красивите, но винаги най-специалните, най-интересните, най-талантливите. Принцесата на Монако, която идва от Америка в Европа – нещо толкова рядко. Но от най-малка вдъхновението ми бяха френските актриси – Даниел Дарийо, Мария Шел и Мишел Морган – забележителни жени. Не знам дали тогава са били световни звезди, но в моето сърце бяха богини. Притежават онова, което французите наричат savoir vivre – да знаеш как се живее, умението да живееш. Любовта ми през Франция винаги минава през женския финес, красота, все жени вдъхновителки.