Гергана Малкоданска, с която винаги е лято

Теодора Николова 17 July 2025

Снимка: Костадин Кръстев-Коко

 

Имам чувството, че си много силен човек. Зная как си се справила и в онзи изключително труден момент от бременността ти с Лео, когато докторът ти казва в петия месец, че всеки момент може да родиш, и във всичко, което последва този момент… Любовта ли ти дава сила? 

Да, любовта към семейството. Когато си минал през физическа загуба на скъп човек, после някак по-лесно умееш да цениш дребните неща. Любовта ти към семейството те кара да се бориш, защото не искаш близките ти да страдат. Това ти дава сила – трябва да се справиш, защото ако не се справиш, лошото ще отиде към тях. Затова се стягаш и продължаваш. И когато знаеш, че има някой, който те обича истински, ти си готов на всичко. Пък и в живота нещата са променливи. И щастието, и нещастието… Всичко се променя. Всичко отминава. Трябва човек да се бори и да не се предава. 

Заразяваш ли с това и Алекс?  

Алекс също е много силен човек. Когато при него има трудност, аз му казвам: „Всичко е наред. Заедно сме. Нещата са добре. Заставаме двамата, аз съм до теб, зад теб, пред теб, където трябва, ще застана“. Успокояващо е, когато някой ти каже: „До теб съм, каквото и да се случи“. Тогава поток от сили се влива в теб и ти си готов да направиш всичко. 

Изкушаваш ли се понякога да си представяш Лео и Белла вече пораснали, големи хора? 

Само се моля да са живи и здрави и да имат късмет. Иска ми се да са добри хора и да са щастливи. Не за всеки щастието е работата, не за всеки щастието е дори семейството. Искам те да си намерят тяхното щастие.  Каквото и да е то. Да намерят техния път, не този, който на мен ми се иска. То е ясно, аз си представям Лео с бяла престилка, доктор като брат ми… Но той сам ще избере пътя си. Така е и с Белла. Оставам с молба към бъдещето да са здрави, щастливи, на правилното място с правилните хора и да имат дълго нашата подкрепа. 

Къде ще ходите това лято? 

Пак на българското море, където бяхме с Алекс през нашето първо съвместно лято и където винаги си ходим оттогава. За първи път ще отидем с приятели и до Капри. Това много ме радва. А четиримата имаме план, дано се осъществи, да бъдем във Франция за рождения ден на Лео. Но… и да не се осъществи, защото при нас плановете, особено последните години,  не са това, което бяха, ние дори и тук, в нагорещената София, ще бъдем в добро настроение, само да сме здрави и заедно.         
  

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР