Това ли е сладкият живот? 

Поне за мен, да. Това ми е много сладко. Иска ми се дори да се науча повече да се наслаждавам. Аз се радвам на живота. Много неща предизвикват положителни емоции в мен. Радва ме, когато съм в колата и някой ми благодари, че съм го изчакала, радва ме, когато се заговоря с непознати на улицата. Наистина много неща ме радват. Но нямам умението да седна и да се насладя на един момент или на чашата с кафе. Все бързам. Все в главата ми препускат мисли. Не мога дълго да не правя нищо. Обичам да се движа. Даже напоследък се улавям, че провеждам телефонните си разговори и крача. Такава ми е природата. Затова сладостта на живота я усещам през децата, през контактите, по-рядко през съзерцанието. 

Лятото често свързваме със сладкия живот. Какво помниш от летата от детството? 

Помня, че майка ми все успяваше да ни заведе с брат ми на море, колкото и трудно да ѝ е било. Баща ми почина, когато бях на седем. Чакахме тези дни край морето с особено нетърпение. Но истинската прелест на морето може би я открих по-късно, вече с моите деца. 

А летата с Алекс? 

Алекс е човек, с когото може постоянно да е лято. Аз по принцип не разделям живота на сезони. На мен през всички сезони ми е слънчево. Откривам вече красотата и на есента – навън е мъгливо, мрачно, ти си вкъщи и се чувстваш уютно, толкова е хубаво да си подредиш, да запалиш ароматна свещ, да изиграете някоя настолна игра с децата, да си почетеш. Опитвам да намирам красотата във всеки сезон. Но все пак лятото е по-помагащо затова да сме щастливи. Първото ми лято с Алекс пътувахме до Америка и после отидохме на море в България. И на това същото място продължаваме да ходим всяка година. Вече и с децата. Напоследък аз отивам с майка ми, Лео и Белла, Алекс се включва петък-събота-неделя. Но аз се опитвам поне 2 седмици да изкараме там, защото за децата е рай. 

Не си ли мечтаете за къща край вода? 

Не съм се замисляла. Би било прекрасно, но на един по-късен етап. Тогава може би ще се съм научила да съм повече долче вита, ако съм далеч от работна и динамична София. Атмосферата ще ми даде друг ритъм, защото това как възприемаш живота неминуемо се повлиява от мястото и средата, в която си. 

Така е, но сега пък гледаш света от високо и пред теб се разстилат водите на зеленото градско море… 

Ха-ха, да, влюбени сме в гледката на този апартамент. Но аз обичам не само да ѝ се радвам отгоре. Често слизам в гората да се разходя. Това много ми помага да се заредя положително, за да дам после този положителен заряд и на отсрещния. Важно е за мен.