Донякъде ми отговори на въпроса на какво те учат Лео и Белла – да виждаш нещата по различен начин. На какво друго те учат децата?   

Вярвам, че те идват, за да ни учат. Просто трябва повече да ги слушаме, да ги наблюдаваме, да се замисляме, да си вземем поуките. Което понякога не правим. На любов ме учат, на смисъл ме учат. Като родиш, сърцето ти ходи извън тялото и се надяваш светът да е мил към децата. Надявам се за всички дечица светът да е хубав и мил. Това, че съм позитивна, не означава, че не съм виждала и горчивина в живота. Аз не съдя никого, но вярвам, че не трябва да нараняваш другия. Не с всеки мога да се разбера, но ми е много важно да не обидя, да не съм груба, да не нараня. Моментите, в които си си изпуснал нервите и си бил груб, а е можело да реагираш с финес, оставят парещи угризения. 

Лео е привързан повече към теб, а Белла към Алекс – в класическата схема ли сте? 

На периоди е. Лео беше много привързан към мен, после мина към баща си, после пак към мен, сега пак към баща си. Белла е много привързана към мен, сега открива баща си и се привързва към него. Но определено се вижда, че на даден етап са по-склонни да послушат или повече да се зарадват на единия родител, като го видят. На Алекс много му се иска това да е към него. Шегува се  и ми казва: „Ето виждаш ли, и Белла влезе в групата на тати!“. Той много обича децата и е много грижовен, отдаден, спокоен. Когато играе с тях , истински се посвещава на това, потапя се изцяло, виждам го колко радост му носи. При мен с моя характер е по-различно. Например понякога, както играем, точно в този момент решавам да стана да занеса някоя чаша в кухнята… Все още имам маниери, които искам да чистя с времето. Различни сме с Алекс и ми е много любопитно да го наблюдавам, когато е с децата. 

В какво още сте различни? В отношението към панирания кашкавал например? Алекс беше споделил в едно видео как още си спомня, че на една от първите ви срещи, ти си поръчала кашкавал пане, нещо абсолютно недопустимо за него... 

Панираният кашкавал за него е нещо, което няма място в добрия живот без пикове на глюкозата и високи нива на холестерола. Старае се да се храни правилно. Ползва новите джаджи, които следят кръвната захар, съня – и двамата имаме пръстените за проследяване на съня и дневния ритъм. Алекс се стреми да има добър живот. Не говорим за лукс, а за пълноценен живот на по възможност максимално здрав човек. Така че той не би изял един кашкавал пане, защото не е добре за организма му. При мен е друго. Моят организъм приема различно нещата. Включително и сутрин – аз задължително закусвам, защото иначе ще ми стане лошо, докато Алекс е само на кафе и хапва чак към обед-следобед. Но и с различията се приемаме. 

Има ли нещо, което още не можеш да си обясниш за него? 

За почти десет години вече повечето неща съм си обяснила. Все още се възхищавам на търпението му, на балансираността му и на способността му да запазва спокойствие. „Е това ще има ли значение след 10 години“, казва той, когато иска да ми покаже, че няма смисъл да се паля за нещо. По принцип не, няма да има значение след 10 години, но това не пречи да се запаля и да избухна. Аз и в положителните, и в негативните неща съм по крайностите. Когато спорим обаче, вече знам къде е границата. Защото виждам, че ако я мина, ще го нараня и ще страда много по-дъл-
го от мен. Вече познавам чувствителността му и се съобразявам с нея, за да не бъде огорчен. Затова сме партньори в живота.