Д-р Ваня Митова е хирург-онколог в областта на диагностиката, лечението и проследяването на пациентите със заболявания на млечната жлеза. Желанието ѝ да бъде лекар датира от 3-годишна възраст, когато за първи път е казала, че оперира едно пате. Избира профил биология в гимназията, за да кандидатства медицина в университета. Като тийнейджърка за дълъг период от време е свързана с болница заради злополука с баща ѝ – тогава вече е убедена, че ще бъде хирург. След години ще каже на сестрата: „Скалпел!“, а на операционната маса ще лежи собственият ѝ баща.

Личната сила според нея е вродена, както и желанието да помагаш. Това я води и към създаването на BreastHelp – първото в България приложение за профилактика, скрининг и проследяване на пациенти с рак на гърдата. В ранната съботна сутрин, единствения възможен момент за това интервю в натоварения ѝ график, с д-р Митова разговаряме за вярата и несломимия ѝ дух, за избора на пътя, който следва, за надеждите и възможностите за профилактика и лечение на рака на гърдата.

Д-р Митова, как изглежда вашето утро, когато не сте в болницата?

Различно – понякога успявам да се наспя, друг път ме събуждат рано с всякакви въпроси, независимо дали съм в отпуск, или е празничен ден. Различната професия изисква различни жертви, но съм избрала пътя си. Нито за миг не съм съжалявала, нито размисляла да се откажа, защото ми отнема от личното време. Нося отговорност не само за моите действия, но и за живота на хората. Не мога да си позволя да бъда лекар само 8 часа на ден.

Ежедневно носите товара на чужди страхове. Тази сила придобихте с времето, или е вродена?

Лекарите не свикват с мъките на хората, могат да се обучат на техники, на реакция спрямо близки и пациенти. В професията си съм лицето, което вдъхва надежда. Вкъщи емоциите ми са различни. Но силата е природно дадена – с нея стартираш, а останалите техники научаваш. Не можеш обаче да се научиш да бъдеш силен, защото така трябва.

Желанието да променяте съдби определя пътя ви, или пътят ви доведе до това желание?

Никога не съм имала друг път и не съм си се представяла по друг начин освен като хирург. Хирургията на гърда и ракът на гърдата винаги са ме интересували. Имах невероятното хирургично щастие да се запозная и да асистирам на професор Иван Гаврилов, един от най-добрите хирурзи на гърда в България. Той е човекът, който е въвел тестването на гените BRCA1 и BRCA2, заради които Анджелина Джоли си премахна гърдите. Професор Гаврилов е говорил за фамилен рак на гърдата много преди това. Той ми показа колко е важно това заболяване като социален проблем и като национална политика, като медицинска ситуация. Приех това като моя мисия. Разбира се, работила съм и обща хирургия – бях началник на Отделението по обща хирургия в УМБАЛ „Лозенец“, преди да се преместя в УСБАЛ по Онкология, където работя по  по-специфична патология. Включително съм оперирала и собствения си баща. Много е различно усещането – в такава ситуация се изисква да пренебрегнеш чувствата си, да оставиш настрана личното. Правя го, а след това плача на филм или на детски конкурси – много емоционална съм всъщност. Но когато се налага да свърша работа, събирам се, правя го и толкова.

Има ли нещо, което сте научили от пациентите си?

Страшно много. Пациентите са различни. Научиха ме как да ги усещам. Емоцията и подходът към тях всъщност ни го подават самите те. Научиха ме обаче да бъда и по-смирена, срещайки се с тежки съдби. Един пациент е цяла вселена – носи страхове, емоция, но и сила и мотивация за лечение. Често пациенти не казват на близките си, за да не ги натоварват или защото в семейството има друго събитие, което е по-важно, като сватба или абитуриентски бал. Невинаги знаем какво е вътре в тях – някои се разкриват и споделят, но не всички.

Какво ви помага да „спрете шума“?

Обичам България, природата, фолклора, хубавите български места, които трябва да популяризираме, но и да пазим. Почивам си по този начин – пътувайки, споделяйки с любими хора хубави места и моменти, съчетавайки ги с фолклор, традиции и рисуване. Всяка година посещавам Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, един от войводите на Сдружение Пазители на българщината съм. Много активно търся и колекционирам пафти, носии – имам една на 150 години с филигранни копчета и сърмена обшивка.

Спомняте ли си онзи конкретен момент, в който се роди идеята за приложението BreastHelp?

Не беше в конкретен момент. В ежедневието си срещам различни жени, в чиито погледи виждам много въпроси, а невинаги лекарите намират начин да им отговорят. Виждам в очите им страх, но и надежда, че ще чуят правилно, ще запомнят казаното от мен. Няма как да достигна до абсолютно всички жени, които са болни, или да обясня на здравите жени как да се самопреглеждат и да го превърнат в рутина. Мислейки си как да съм полезна, реших, че трябва да достигна до повече хора. Разбира се, всеки има телефон в джоба си. С негова помощ може да се разтоварваме, но може и да ни дава знанията, които премахват страха от неизвестното. Тогава се разви идеята, че най-лесно би било да превърна всички въпроси в информация, с която да разполагаме по всяко време.