Д-р Ваня Митова - лекарят с несломим дух
„Удовлетворение е, че съм направила нещо със смисъл, което спасявя животи“
Люба Вангелова 01 May 2025
Проучих, но не открих мултимодално приложение за здрави и за диагностицирани. Защото това са коренно различни групи. Здравите имат нужда от това да не се плашат с много специализирана информация, по-скоро искат да знаят как да се грижат за себе си, кога да се самопреглеждат, какъв да бъде видът образно изследване, което да направят, как лесно да си запазят час при лекаря или да си намерят лекаря, който е най-подходящ за тях. Докато болните имат съвсем различни нужди – да знаят как да се раздвижват, как да се възстановяват след операция, имат нужда от подробна информация какъв ще бъде пътят по време на химиотерапия, дали ще им окапе косата, какви дрехи да носят, дали ще могат да се излагат на слънце, след като са били на лъчетерапия. Всичко това изисква различна информация и подход, която няма как да бъде обединена.
След като не намерих подобно мобилно приложение, реших аз да го създам. Имаме крещяща нужда от това нещо. Резултатите ни на преживяемост в сравнение с другите държави са много лоши, нямаме национална популационна скринингова програма, която да е действаща, нямаме профилактични програми, много хора не правят разлика между мамография и ехография. Така че не можем да си позволим да направим нещо, което да е само за здравите или само за болните. Повече са здравите и е важно да останат здрави. Но ако се случи да се разболеят, да могат да се диагностицират в ранен стадий.
Кой ви подкрепи и помогна в реализацията?
Получих подкрепа в семейството си. От ментора си професор Гаврилов, който каза, че идеята ми е гениална. Най-добрата ми приятелка, която е медицинска сестра в САЩ, ми сподели, че в Америка подобна идея би била посрещната с огромно одобрение. Срещнах финансовата подкрепа и от „Америка за България“ – те подкрепиха проекта на ниво, когато той вече беше стартирал и първият модул вече беше направен. Безкрайно благодарна съм им, защото това е голям жест и не е лесно да повярваш в нещо, което не е правено никога. Оценявам го безкрайно много. Зад идеята застанаха и други колеги лекари, които шеговито ме наричат генератор на идеи.
Как пациентите посрещнаха появата на BreastHelp?
По време на едно събитие в подкрепа на женското здраве предложихме на жените да си инсталират приложението, но някои отговориха, че не искат, за да не предизвикват съдбата. Това показва, че обществото не е достатъчно зряло, а ние имаме още много работа да вършим. От друга страна обаче, имам десетки жени, които са си отговорили на страшно много въпроси благодарение на приложението. То им напомня, когато е време да се самопрегледат. Помага им с подробно описание и картинки на конкретни стъпки, с инструкции как се прави прегледът. Има подробна информация за какво да се следи, кога да се потърси лекарска помощ. Всеки път има и чеклист, който да се попълни и чрез който се следи какви са били най-честите симптоми, дали нещо е намерено, кога е изчезнало Така се проследява състоянието и това е от помощ за нас, лекарите.
Имам пациентка, която е открила рак на гърдата с това приложение, за щастие – в много ранен стадий. Дойде при мен, вече е оперирана и се е върнала към нормалния си начин на живот. Това за мен е огромно удовлетворение, че наистина съм направила нещо със смисъл, което спасява животи.
Друга пациентка, българка чак от САЩ, си направи онлайн консултация с онлайн онкологичната комисия, която включва специалисти от различни специалности (онколог, лъчетерапевт, нуклеарен медик, хирург в мое лице) – изпрати всички документи и се оказа, че са допуснати пропуски от специалистите там. С онлайн онкологичната комисия доста пъти сме променяли начина и пътя, по който се лекуват болните, защото, за съжаление, не навсякъде има специалисти и пациентите имат възможност да чуят различни мнения.
Младо момиче на 30+ трябваше да претърпи химиотерапия. Тя ми сподели, че от приложението е разбрала, че може да запази косата си по време на терапията, открила е контакти къде и как може да го направи. Това знание ѝ е дало спокойствието и е променило коренно възгледа и представата ѝ как ще продължи лечението ѝ. Тя ми каза: „Вече не ме е страх от това, което предстои!“.