Възможно ли е BreastHelp да стане модел за други области на здравеопазването – приложение за други заболявания, за други рискови групи?

Мислила съм го, да! Създадена е вече структурата, кодът и цялото това нещо може да се използва за разработване на приложения за други заболявания. Просто ще са други въпросите за оценка на риска например.

След всичко, което ми казвате, от кого зависи да се подобри превенцията в здравеопазването у нас? Какво може да се направи и защо не се прави?

Нито един лекар от веригата не може да направи нещо сам. Аз самата получих подкрепа на много хора, които са повярвали първо в идеята ми, след това са дали голяма част от труда си безплатно, да не говорим аз колко безсънни нощи съм изкарала, за да реализирам BreastHelp. Три години търсих съмишленици, за да го направим, което не е никак малко време. Всеки лекар трябва да прави най-доброто за пациентите си според знанията и според възможностите си. Но той не може да промени концепцията в цяла една държава. Затова е много важно да има работа, която да бъде цялостна, да обхваща сътрудничеството между националните институции, властимащите, тези, които променят закони, и хора, които са мотивирани да променят нещата, хора, които имаме професионална експертиза. Когато тази обща концепция заработи, смятам, че резултатите ще се подобрят значително. До момента никой на държавно ниво не се е поинтересувал дали имам нужда от съдействие, или да ме покани за участие, консултация или нещо друго. Наскоро създадохме Българско дружество на специалистите по рак на гърдата – може би цяла една такава общност би могла да си сътрудничи и с Българския лекарски съюз, и с Министерството на здравеопазването, за да работим в посока подобряване на превенцията и лечението, както и проследяване на качеството на живот на пациентите и на населението.

Как може да формулирате лично за вас успеха?

Не знам как бих се отблагодарила (и аз, и цялото общество) на хората, с които работя по BreastHelp. Над 4000 са активните потребители вече – ползват го, имат посещения. Аз съм изключително щастлива, защото не познавам лекар, който може да направи 4000 операции в годината, нито пък да достигне до 4000 пациенти. Да достигна до толкова броя прегледи, профилактика, лечение, ме прави най-щастливият лекар.

Какво бихте казали на младите лекари, без достатъчно опит и подкрепа, но с идеи? Как да имат вяра в своята мисия?

Трябва да имат много енергия, да се примирят, че понякога има много труд и лишения, но да знаят, че обикновено удовлетворението в лекарската професия идва, когато си надскочил възможностите си и си успял да спасиш един пациент при много труден случай, или си направил нещо, което да спасява много хора, или когато наистина си видял отвъд професията необятните възможности, които би могъл да има един лекар. Така че с лишения и с несломим дух могат да постигнат много! Пожелавам им несломим дух! И то всеки ден, защото медицината не спи и се развива, а с нея заедно и ние.