Докато Нели ми разказва, си представям салона за вечеря с 250-годишни сенки в ъглите, със старинната камина и огромното старинно огледало с барокова рамка, колосаните покривки и салфетки, блестящите прибори, тъмнеещата градина и шумолящата под прозорците Лоара. 

Нели продължава мислите ми: „Цялата долина е прекрасно място да задоволиш своите естетични нужди с този чуден микс от архитектура, интериор и ландшафт, и всичко да завърши под общия знаменател на хубавия живот – с вкусна храна и най-добро вино. Дори казах на нашите домакини: „Много е френско тук“, и те потвърдиха, че това е районът с най-нисък процент емиграция и районът, в който се говори най-чистият френски.“  

Едно от задължителните неща за Нели, когато ходи във Франция, е да отиде на фермерски пазар. Познава нюансите по региони – може да ви говори за чара на арабските и северноафриканските влияния по пазарите в Южна Франция. Наблюдението ѝ е, че по Долината на Лоара пазарите са много по-местно фокусирани.

„Хванах петъчния пазар в Амброаз. Успях да отида и на пазара до Халите в Тур. Там видях отново френската „маниящина“ в най-хубавия смисъл на думата  – не просто да продаваш гъби, а да имаш 20 вида гъби. Да е въпрос на чест, че правиш хляб и че имаш всяка седмица за няколко часа сергия на пазара в Тур, и така да е от години, и от години да идват при теб хора, които знаят, че ти правиш най-хубавия хляб. Ето това – че един човек се е посветил на дадената тема и професионално, и със сърдечна отдаденост, че може да ти разкаже историята на всяка гъба или багета и тези разговори да бъдат и важни, и смислени, и вдъхновяващи, ме кара да изпитвам огромно уважение и възхищение. И не, не им минава през ум, че понеже си турист или не разбираш много-много, могат да ти пробутат нещо само защото е по-скъпо. Винаги водеща е радостта и насладата от храната. И то по един ненатрапчив начин. Затова истински харесвам тази страна.“

Разбира се, обиколките по замъците сред лекия януарски дъжд са основна част от естетическото угощение, но тръгвайки, Нели е имала две основни цели – да посети Сансер – малкото градче, меката на совиньон блан, и гроба на Леонардо в параклиса „Сент Юбер“ в кралския замък в Амбоаз. „Не ми каза къде е шифърът – усмихва се Нели. – На плочата простичко пише Леонардо да Винчи. Много е красиво, няма ги мерките за сигурност и тълпите, които обсаждат неговите картини в музеите, оставаш сам с гения.“

Тук направихме пауза. Просто оставихме Лоара кротко да тече из долината. А аз си спомням за френския съдия, войник, цигулар, учител, гастроном и философ Жан-Антелм Брия-Саварен. Прочутото сирене носи неговото име. А неговата „Физиология на вкуса“ е спомената от Джон Ланчестър като едно от вдъхновенията му за великолепната му книга „Дългът към удоволствието“. В края на своя живот Брия-Саварен стига до извода: „Границите на удоволствието все още не са известни, нито са дефинирани“. Френско, толкова френско.