НАУМ ШОПОВ
Кога се запозна с Мишо?
НАУМ: На първата тренировка. Във филма има много спорт и трябваше да изглежда, че мога да скачам. Аз спортувам, но от фитнеса съм много вдървен, докато това е съвсем различно. Осъзнах го много бързо, защото още на първата тренировка се контузих и после не можех да ходя един месец. Беше страшно обезпокоително така да започна проекта. Не се знаеше какво може да се случи нататък. За щастие, коленете ми издържаха.
Мишо с какво ти помогна?
НАУМ: Мишо беше с нас по време на голяма част от снимките. Беше на терен. Спомен, който със сигурност ще остане в съзнанието ми, е по време на едно от състезанията. Там имаше много други хора с увреждания и това беше един от моментите, в които осъзнах, че реално границите, които си поставяме ние, хората, са толкова измислени от нас самите и когато човек има силна воля и желание да се справя, той го прави почти без значение от ситуацията, в която се намира. Филмът има много специфичния контекст на историята на Мишо и на нещата, които са се случили на него, но в крайна сметка това е битка, която всеки един води със себе си. Това да приеме себе си въпреки нещата, които не харесва в себе си.
Чувстваше ли Лео като треньор?
НАУМ: Първо направихме снимките в Дубай и след това имахме 6-7 месеца до следващите снимки. По това време вече тренирахме усилено и с Лео имахме много добре изразена наша динамика, която категорично помогна да изградим взаимоотношения, подобни на тези на истинските герои.

ЛЕАРТ ДОКЛЕ
Кое ти беше най-трудно?
ЛЕО: Да съумея да покажа огромната любов, която се крие в този човек, и огромната  емпатия, която изпитва към хората, която е в контраст с може би по-интровертния му характер или по-затворен външен вид. Той е изключително емоционален и за мен беше много важно да пресъздам микса от негови характеристики. Да не е толкова видимо, но по-скоро да присъства и да… Обърквате ме, момичета! (Обръща се към Кари и Коко, които се борят в скута му.) Най-сложното беше да… Карбонара, седни, браво, красива! Нямам търпение Петър да гледа филма на премиерата. И Мишо, и Петър присъстваха на снимките, когато не беше единият, беше другият,  което по някакъв начин дава и допълнително положително напрежение. Аз съм изключително щастлив, защото, когато Мишо гледа за първи път филма, дойде и ми каза „коуч“ – обръщението му към Петър.
А с Наум разбирахте ли се?
ЛЕО: Не, той е много труден... Шегувам се! Мисля, че имаме страхотна химия и актьорски, и партньорски, но и през самите образи „треньор – състезател“.

НИКИ ИЛИЕВ
Кога разбра, че Наум и Лео са твоите хора?
НИКИ: Веднага се сетихме за Наум, защото ни трябваше човек, който  прилича на Мишо визуално, да е в много добра спортна форма, да има много мускулести крака и да е добър актьор. След това обсъждахме кой да изиграе Петър Дачев. Трябваше да е някой, който пак е в добра спортна форма, но да е различен, да носи тази грубовата интровертност по някакъв начин. Башо предложи Леарт и аз казах „да“, вече бях работил с него. Лео много се развълнува, хареса му ролята, свърза се с Петър Дачев, първи той, ние още не бяхме говорили с него. Лео го доведе и той започна да ги тренира, както и Мишо, много се отдадоха всички, седем месеца... Какво, бе, сладкиши (Коко и Кари го прекъсват с желание за лакомства). Седем месеца тренираха скок дължина!

Кое ти беше най-трудно в проекта? (Коко излайва точно в този момент.)
НИКИ: Не чух въпроса. (Всички се смеят.)
НИКИ: Най-трудно беше да решим как да изглежда така, че Наум да прилича на Мишо без две ръце и същевременно да скача. Имахме три варианта – да вържем едната ръка на Наум, което беше най-лесно; второто бяха силиконови протези, излети по ръцете на Наум и третият беше зелена ръка, която държи встрани и после я махаме със CGI. Ползвахме ги и трите. Най-трудното беше Наум да скача, без зеления ръкав да хвърля сянка и самият той да се научи да скача и с прибрана ръка, и с ръка настрани.
Мишо кога гледа филма?
НИКИ: На премиерата в Бургас, и ми каза: „Разплаках се, хубаво се е получил, щастлив съм!“.