Каза „чист автор“. Имаш предвид чистота в отношенията?    

Много държа на чистотата на отношенията. В отношенията в арт света тук има много нечистота. Идват артисти при нас, ние ги промотираме по най-добрия начин, цената им се вдига, публиката ги разпознава като прогресивни художници. И следващия месец отиват и правят изложба в друго пространство или продават картините си зад гърба на галерията.

Говорим за чистота и си представям твоите две дъщери – Ситара и Нарая. Преди пет години имаха план едната да отвори ресторант, другата да е шеф-готвач в него. Вероятно нищо не е останало от тази тяхна визия за бъдещето…  

Ха-ха-ха, това ли са искали наистина?!! Голямата, Ситара, е вече на 16 и четвърта година живее на бординг скул в Англия. Имаше труден период на адаптация, но така се научаваш, че сам отговаряш за живота си. Ние като родители сме дали максимума от това, което можем да дадем. Училището е фокусирано върху театрално изкуство, кино, телевизии и медии. Ситара  прави първи стъпки в снимането на видеоклип, играе роля на известна певица (тя пее много хубаво), подготвя и първата си главна роля в една постановка. Нарая много обича да рисува. Иска да стане моден дизайнер. Вкъщи се шият дрехи, коси се фризират, с гримове се експериментира.

Чувстваш ли ги вече твоите пораснали момичета?  

Не очаквах, че толкова бързо ще пораснат. С малката още се опитваме да задържим времето. Моята основна цел е да имат ценности, да съчетават материалния с духовния живот. До ден  днешен те продължават да посещават Индия с мен всяка година за по един месец, да ходят на йога ашрам с много дисциплиниран лайфстайл, което им балансира много добре търсенията на тийнейджъри.  

Този баланс – материално-духовно – продължава да те занимава и пет години по-късно…

Това осмисля живота ми. Това е моята основа. Балансът много лесно се загубва. Много ценно знание е да можеш и с 200, и с 2. В един момент да си в най-луксозните среди, в следващ да спиш на дървен нар и да се къпеш със студена вода. Видяла съм, че пикът на материалното не може да ни задоволи максимално. Колкото и да имаме, ние винаги сме нещастни. Йога и духовният начин на живот ми помогна още на 19-20 години да се чувствам изпълнена и щастлива, където и да съм.

Къде намираш загадъчното и мистериозното в този наш все по-разголващ се и все по-малко загадъчен и мистериозен свят?

Част от моята природа е да търся загадъчното и мистериозното. Имам любими пътувания, които са пътувания към духа и към себе си. Миналата година ходих с няколко близки приятели в Хималаите, изкачихме връх, за да стигнем до свят храм. Тогава оценяваш стойността на живота и това колко дребни неща нас ни вълнуват. Сега търся хармонията в средата, в която живея. Преди пет години бях повече човек на крайностите – отричах света и задълбавах в духовното, или обратно – потапях се изцяло в света. Сега се опитвам постоянно да балансирам и да приемам. Но има неща, които хич не ми харесват – особено по отношение на децата. Аз страдам, че децата много се повлияват от една недобра среда. Това ми е скрита болка. Имам мечта в бъдеще да мога да помогна в тази посока в по-глобален мащаб.