„Ако тези стени имаха уши…“

От „Къщата на удоволствията“ тръгват и известните privé salons. Те бързо стават много търсени от парижкия социален и политически елит. Предприемчивият мосю Лаперуз създава лабиринт от скрити проходи и стълбища, свързващи ресторанта с бивш манастир и задните улици в района. Има дори таен тунел, минаващ под Quai des Grands Augustins до пристан за кацане на брега на Сена. Всички тези дискретни подобрения са създадени, за да позволят на високопоставени офицери, политици и висшето общество да посещават култовото място незабелязани от тълпата.

Най-престижни гости и „кокотки“ се стичат в интимната атмосфера на елегантните малки салони на Lapérouse, за да споделят магията на вечеря на свещи и френската радост от живота. Зола, Мопасан, Бодлер, великият Виктор Юго, всички са били тук. „Ако тези стени имаха уши!“ – възкликва Хемингуей. Големите мъже от последните две столетия са били покровители на това място, без значение от тежките квалификации, с които го товарят противниците му – клоака, вертеп, къща на греха.
Хубавата циганка Етеро

На някои от най-важните си клиенти са наречени стаи в „Лаперуз“. Една от тях е Каролин Етеро, най-прочутата куртизанка на Европа. Бедната амбициозна испанска девойка, израснала в нищета, изнасилена на 10-годишна възраст, решила да покори света и да стане толкова богата, че да е напълно независима. Пътят ѝ минава от Барселона през Ница до Париж. Танцува във „Фоли Бержер“ и става абсолютна звезда на сцената.

Целят град е в краката ѝ. Приказката не завършва, както се очаква, с щастлив край. Страстта на Етеро към комара я лишила от спокойни старини. Проиграла всичко. До последен грош. Последните години от живота си тя пак била бедна и сирота, оставена да живее на милостинята, която Казино Монте Карло ѝ подхвърляло като грижа за голям клиент.

Всяко удоволствие се заплаща. Цената на една куртизанка зависи от умението ѝ да общува и съблазнява на много нива. Още преди De Beers да облъчат света с рекламния слоган „Диамантите са завинаги“, практичните момичетата на платената любов заложили на тази разменна монета за услугите си. Диамантът за тях не е отразявал вечността, той не е бил върховният символ на трайна и безсмъртна любов и не символизира сигурност и безконечна романтика.

Те знаели също, че доверието е много драгоценно нещо, за да го раздават на клиентите си лековато. Затова, след като куртизанките получат плащането си за надлежно извършени услуги, драскат по огледалата в частните стаи, за да се уверят, че диамантите не са фалшиви. Големите огледала в будоарите са изподраскани и са оставени непокътнати и това е най-пикантната подробност тук. Тези драскотини все още красят огледалните стени на салоните и трапезарията и до днес, доказвайки, че кухнята и винарната не са единственият източник на удоволствие в ресторант Lapérouse.