Койна: А ние – тегличът. И започнахме да си го бърборкаме не по приятелска линия, а по професионална…

Теди: …  че в края на краищата живеем във време, в което може да инициираш снимки, а не да чакаш да те поканят. Веднага си казахме с Койна, че ще снимаме и с Радето. Тя току-що беше родила малкия си син – Йоан. Снимаше филм и още го кърмеше.

Койна: Направихме едно тийзърче във Варна. Снимките бяха драматични. Много валеше, но успяхме. Аз бях „шофьор на продукцията“ и ги возех.

Радина: Там съм с 15 кг по-тежка от сега.

Теди: Кърмеше Йоан. И после започна голямата битка да се случи.

Сценарият

Теди: Най-трудна беше работата по него. Отне две години.  

Койна: Това е много обемен труд и искахме да се получи история, която не сме чели досега.

Теди: И да е написана от жена. Oбърнахме се към Рене Карабаш. Харесваме я като поетеса и писател. Знаехме, че ще напише историята, от която имаме нужда.

Койна: Нейна е и идеята да е свързана със семейни отношения.

Теди: Става въпрос за няколко поколения жени – майка, три дъщери и две момиченца, деца на една от дъщерите – моята героиня. Само тя има деца. Другата сестра не желае изобщо, а третата много иска, но не може. За моя голяма радост, децата на героинята ми са показани съвсем реалистично и са лишени от изкуствена романтика. Безобразни са. Тичат, пищят. Малките момичета, които ги играят, са прекрасни, страхотни актриси.