На 14 септември 2024 г. на стадион „Васил Левски“ благодарение на Fest Team и Charm Music предстои грандиозният концерт на Андреа Бочели. Най-обичаният тенор в света, тенорът с красиво сърце и божествен глас ще отбележи 30 години на сцена и преди втората си среща с българската публика отговори на въпроси на Лилия Или_Ева за сп. EVA.

Скъпи Андреа, кои моменти от славната ви 30-годишна кариера са най-скъпоценни за вас? Кой беше повратният момент, в който усетихте пробива си на световната сцена?

Изграждането на кариера е като да строиш къща. Слагаш тухлите една по една и всяка от тях е важна. Всеки концерт и момент, свързан с музиката, са ценни за мен и са ме направили това, което съм. Някои си спомням с повече вълнение. Първото ми излизане на сцена като солист през 1998 г. в „Бохеми“ например или дебюта ми в Метрополитън опера през 2011 г., както и възможностите да пея пред папа Йоан Павел II, после – пред папа Бенедикт XVI, и накрая – пред папа Франсис.

А съдбата ми на артист се промени, когато срещнах Лучано Павароти, моят приятел и ментор. Съветите, които ми даде за техниката на пеене, ми помогнаха да овладея гласа си - моя вокален инструмент и да използвам напълно потенциала му. Доброто отношение на маестро Павароти към мен много помогна за кариерата ми.

Важен момент беше и дуетът ни със Сара Брайтман на "Time to Say Goodbye" - английската версия на песента "Con te partirò" на финалния мач на немския боксьор Хенри Маске пред 21 милиона зрителии. Това постави началото на световната ми кариера. И по време на концерта ми в Сентрал Парк през 2011 г. усетих огромното харесване на американците и че съм стигнал успех в професията си.

Има ли моменти, в които вашата музика ви е лекувала?

Музиката за мен е основна необходимост и лекарство. Тя прави живота ми цялостен и лек. Лекуваше ме през дългите периоди, които се наложи да прекарам в болница в по-ранните ми години и ме разсейваше от силната и голяма болка. Музиката продължава да е лекарство за мен и днес. Обичам да я слушам и да пея, дори през свободното ми време. Не минава ден, в който да не си помисля каква привилегия и радост е да се посвещавам на най-голямата ми страст – работата ми!

Как се грижите за гласа си?

Той е деликатен инструмент и изисква ежедневни упражнения и непрекъсната грижа. Както Франко Корели, моято учител казваше: "Ако цигулката ти Страдивариус се счупи, има надежда да купиш друга, но гласът ти е единствен и ако го развалиш, никога няма да имаш друг!" Така че трябва да бъде пазен и поддържан. За оформянето му се изисква дисциплина, контрол и постоянство, за които не можех да предположа, когато бях млад. Нужна е дисциплина като тази на големите спортисти. В началото на кариерата ми младостта ми компенсираше отчасти липсата на опит. Но ако с времето не развиеш солидна техника, рискуваш и гласа, и кариерата си. Много ми помогнаха за това съветите на Лучано Павароти, приятно ми е да го повторя, защото благодарение на него постигнах тази голяма лекота в изпълнението на смятаните обикновено за най-предизвикателни и високи ноти.

А как постигате тази чиста и красива енергия, когато пеете?

Опитвам се да се съсредоточа и да изживея изцяло това, което представям, за да мога да споделя със слушателите ми дълбоките емоции, които всеки ценен репертоар има. Когато пея, си представям как се свързвам с всеки, който ме слуша, и се надявам да му предам положителни емоции. Най-голямото ми желание на сцената, моята цел, е да достигна до сърцето на публиката ми.

Повече от интервюто с Андреа Бочели четете в новия брой, на пазара - следващата седмица!