СТАСИ: Там имаше режисурата на Тим Бъртън, която олекотява в хубавия смисъл нещата и за актьора. При Хийт Леджър това беше пагубният персонаж. Дали тъмнината на Жокера не те завладява истински?
ДАРКО: Завладява, Хоакин Финикс колко време след това не можеше да се отърси! Дори на наградите „Оскар“ не беше същият.

СТАСИ: Той си и странен, има си неговите демони.
ДАРКО: И ги беше събудил всичките за тази роля.

СТАСИ: Не споменахме и Джаред Лето като Жокера.
ДАРКО: Той се появи много за малко, филмите бяха твърде комерсиални и не успя да се разгърне образът.

СТАСИ: Да, а иначе много му отива. И той си има лудост – да не забравяме, че това е човекът, който разбра, че има световна пандемия две седмици след като затвориха всичко. Излезе от лагер в пустинята и не можеше да се ориентира.

ЖОКЕРА – ЗЛОДЕЙ ИЛИ ЖЕРТВА
СТАСИ: Истината е, че повече за произхода на персонажа и за това, че обществото е отговорно за неговата съдба, разбираш от филма на Тод Филипс. Всеки злодей има история. А в този случай даже ти става жал за него – злодей ли е, или е жертва?
ДАРКО: Режисьорът оправдава поведението му. Много деликатно и аргументирано насочва пръстта към теб, към всички. Жокера това са хората, не поотделно, а заедно, стадният елемент.

СТАСИ: Вярвам, че нищо, абсолютно нищо в живота не те оправдава да се държиш зле и да се подиграваш с друго човешко същество!
ДАРКО: Ние до такава степен сме калцирали обществените си разбирания, не можем да си извадим главите от черупките и да видим картинката около нас и проблемите на другите. А напротив, използваме ги, за да се подиграваме и да унижим. Вместо да кажеш „чакай да ти помогна“. С напредването на технологиите губим човешкото в себе си и това ще създава Жокер след Жокер.

СТАСИ: Да, колко може да не ти пука и да се държиш зле? Ако грандиозните ти планове за живота не вървят така, както искаш, се озлобяваш, вместо да обърнеш внимание на малките неща около себе си.
ДАРКО: В желанието си да не те приемат за слаб потискаш съчувствието, което носиш, за да угодиш на масата.