Новият филм „Жокера: Лудост за двама“ на Тод Филипс с Хоакин Финикс и Лейди Гага е на екран от началото на октомври и предизвика Стаси Айви и Дарин Ангелов да се потопят в лудостта на персонажите.

Журналистката и актьорът имат традиция от няколко сезона да правят успешни възстановки на обичани сцени от филми в кинорубриката на предаването „На кафе“. С екип от професионалисти, който им помага да се доближат максимално до оригинала, те са били герои от „Семейство Адамс“, „Маската на Зоро“, „Дюн“, „Форест Гъмп“, „Круела“, „Усещане за жена“, „La La Land“ и много други.

ЛУДОСТ ОТ ЛЮБОВ
СТАСИ: Най-голямата лудост от любов, която си правил?
ДАРКО: Ох, много са, най-шантавата е свързана с път.

СТАСИ: И моята.
ДАРКО: След много кратка комуникация с един човек, даже нямаше и 48 часа. Не беше дълга комуникацията, но беше интензивна, а въпросният човек празнуваше рожден ден на морето. Исках да се видим, и тя искаше. Имах представление, но не ме свърташе. Свърши представлението и отидох да си взема душ. Нямаше как да ухажвам някой, миришещ на сцена и на пот. Качих се на колата и към 4 сутринта стигнах на морето. Започнах да я търся по плажа и, за щастие, я намерих. Направо си имаше „дзън“ като във филмчето „Хотел Трансилвания“.

СТАСИ: Аз съм пътувала със самолет, после с кола под наем, за да се уверя, че нямаме нищо общо повече с един човек. Разделихме се официално, върнах колата на летището и се прибрах същия ден.
ДАРКО: Другата страна на любовта!

СТАСИ: Иначе съм получавала изненада от другия край на света – от Англия, аз бях в Банкок. Не ми е ясно как успяхме да се намерим, телефоните не бяха това, което са сега, и той знаеше само в кой хотел съм.
ДАРКО: Мисля си дали на мен са ми правили такава изненада... Намирал съм цвете върху колата си, която дори аз не помнех къде съм паркирал.

СТАСИ: Тук не отиваме ли в друга крайност? Някой, който те следи?
ДАРКО: Не, не, имаше знак от кого е и аз го разчетох. Сещам се сега за една друга случка – имах рожден ден и малко преди това се събудихме и ми казаха: „Събирай багажа, тръгваме“. Казах: „Добре, колко време няма да ни има?“ „5-6 дни“. За щастие, рожденият ми ден е в края на август и нямах представления. Качихме се в едно такси и пристигнахме на летището. Беше ми казано да не гледам таблата и бордните карти, качихме се в самолета, кацнахме в Барселона. Там се разходихме из града и после се качихме на полет за Малага, където ни чакаше приятел, който пък ни закара до Марбея при други приятели. Там изкарахме 5 дни с всякакви забавления и се върнахме в навечерието на рождения ми ден.

СТАСИ: Толкова са важни жестовете! Миналата година бяхме за рождения ми ден с моя приятел в Мароко и имаше торти, вина, което в Мароко по време на Рамазан не е било лесно да се уреди.
ДАРКО: С торти преди време и аз имах много интересни преживявания...