СТАСИ: За друг вид изненади си говорим май...
ДАРКО: В друг жанр отиваме, да.

ДА ПЕЕШ ВЯРНО ИЛИ ДА ПЕЕШ ИСТИНСКИ
СТАСИ: Тод Филипс кара Лейди Гага и Хоакин Финикс да пеят директно на снимачната площадка, за да не се губи от емоцията и да е по-истинско. Този въпрос обаче е повече за теб, отколкото за мен, тъй като аз винаги пея истински, но никога вярно. Така че ти кажи – да пееш вярно или истински?
ДАРКО: Все повече си мисля, че е важно да е истински. Тогава вълнуваш, а понякога и да пееш вярно, не докосваш никого. Сещаш ли се за онзи филм с Мерил Стрийп и Хю Грант, където тя беше певица, а хич не можеше да пее? „Флорънс Фостър Дженкинс“.

СТАСИ: Да, да, тези двамата във всичко са страхотни!
ДАРКО: Тя там непрекъснато цитираше един от големите композитори, който казва, че е по-добре да пееш истински, отколкото по ноти и тя на това градеше некадърната си кариера – върху вярата и усещането. А конкретно при Лейди Гага и Хоакин Финикс – те подкрепят просто нещо, което тук никога няма да се случи при подготовката на един актьор. Там задължително трябва да можеш всичко – и да пееш, и да танцуваш, трябва да си мултиталантлив, за да успееш. Всички се учудват като стане ясно, че Скарлет Йохансон озвучава таралежчето от „Ела, изпей!“ и ти ревеш от емоция от изпълнението ѝ. Или Дуейн Джонсън-Скалата, който също пее великолепно.

СТАСИ: Редовно си слушам саундтрака на „Смелата Ваяна“!
ДАРКО: „You’re welcome“ (пеейки). Той свири и на китара, и на укулеле. А за Хю Джакмън какво да кажем? Ръсел Кроу, Ан Хатауей, просто не подозираш понякога какви музикални умения имат. Благодарение на Маги Халваджиян и „Като две капки вода“ стана ясно, че и в България има много актьори, които могат да пеят, и им трябва много малко помощ от вокален педагог. Така че важно е да пееш истински!

СТАСИ: Подкрепям това – и аз пея с цяло гърло в колата и под душа и единственият, който е принуден да ме слуша, е кучето ми Лазар!

ЛЮБИМИЯТ ЖОКЕР
СТАСИ: Кой ти е любимият Жокер?
ДАРКО: Ох, толкова са различни. Всеки един от актьорите надгражда другите. Може би Хоакин Финикс една идея превъзхожда, но той и филмът е различен жанрово. Много ми харесваше лудостта на Хийт Леджър също, удивителен беше. Джак Никълсън – там имаше една друга лекота на образа.