Противно на всички книги, които ни учат как да спазваме режим, кои храни да избягваме и как да ги съчетаваме, в книгата си „Слушай своето тяло и яж. Стоп на контрола!“ Лиз Бурбо ни съветва как да спрем да налагаме волята си и да възстановим естествената връзка със себе си и с тялото си, за да постигнем хармония.

Да контролираме себе си или другите, пише тя, означава да искаме да доминираме, да се стремим егото ни да побеждава на всяка цена. А то подхранва страховете ни. Когато се страхуваме, не сме себе си и не се вслушваме в истинските си нужди. Егото ни е създадено, съществува и оцелява благодарение на менталната ни енергия и прави изводите си на база памет. То живее в миналото. Не му е възможно да разпознава нуждите на нашето същество в сегашния момент.

Всяка от тях може да бъде активирана от страх да не бъдем наранени, да не нараним другия или себе си.

Раната на отхвърляне провокира маската на бягащия. Човек е повече в мислите си и се чувства отделен от случващото се във физическия свят. Често няма апетит. Често усеща липса на енергия и си я набавя със сладко или предпочита пикантни храни – за по-силни усещания.

При раната от изоставяне се появява маската на зависимия. Хората търсят любовта навън – под формата на нечие внимание, обич и подкрепа, но не знаят как да я получат и компенсират с хранене. Не осъзнават, че празнотата не е в стомаха, а в сърцето им. Те предпочитат меки храни, които изискват продължително дъвчене.

Хората с рана от унижение носят маската на мазохиста. Контролират се, за да притъпят сетивата си и да не изпитват наслада. Въздържат се да ядат това, което обичат най-много, когато са пред други. Когато се поддадат на изкушението, прекаляват и страдат от чувство за вина. Страдат и когато са гладни, и когато са прекалили. Обичат мазни храни.

Хората с рана от предателство носят маската на контролиращия. Трудно се доверяват. Често добавят сол или пипер, подправки или захар към ястията, направени от другите. Склонни са да се разсейват, докато се хранят, и да правят много други неща. Отстрани изглеждат като хора, които ядат настървено и искат да опитат от всичко.

Хората с рана от несправедливост се опитват да се владеят, спазват стриктен режим и се самоограничават, за да постигнат приемливото според тях тегло. Носят маската на скования. Склонни са често да генерализират с думи като „ужасен“, „необикновен“, „никога“, „винаги“. Внимателно изучават етикетите на хранителните продукти. Безпокоят се, че близките им се хранят прекалено.  

Научно доказано е, че при спазване на диета метаболизмът на тялото се забавя все повече и повече, а задачата му е да осигури необходимата енергия за доброто функциониране на мозъка и сърцето, за дишането и храносмилането, за поддържането на терморегулацията и т. н. Забавя се и храносмилането. Хората на диета имат чувството, че надебеляват и от най-малкото количество храна. Просто тялото им си върши работата. А то има нужда от въздух, вода, храна, движение и почивка.

Смисълът на храненето не е да изпитваме удоволствие и да удовлетворяваме глада и любопитството си за най-различни храни, а да осигурим физическото и психическото си развитие, да даваме енергия на тялото си, да поддържаме естествения му имунитет, да продължим човешкия род.

Колкото по-естествени са съставките на една храна, толкова по-подхранено и доволно е тялото, защото храносмилателната му система ще разгради тези съставки по-лесно и бързо и няма да има допълнителна работа. Шестте хранителни елемента са: вода (поне по 2 л на ден), протеини (по-лесно усвоими са растителните от бобови растения, ядки, семена, зърнени култури), мазнини (за предпочитане ненаситени от растителен произход – те доставят енергия на тялото и поддържат енергийния резерв), въглехидрати (основен източник на енергия за организма, мозъкът се храни само с тях), витамини и минерали.

Когато приемем различни от нужните на тялото храни, вместо да му дадем енергия, ние му създаваме допълнителна работа. Ако спрем да се страхуваме и възстановим връзката си с него, то връща естественото си тегло. Успокоителното е, че тялото ни е необикновено адаптивно и чрез вродената си интелигентност се опитва да ни върне към нашето естествено състояние, а именно – да живеем в хармония със себе си.

„Когато се лишаваш от шоколад например, ти си мислиш, че упражняваш самоконтрол само на физическо ниво! Но същият контрол се упражнява и на емоционален, и на ментален план“ – твърди световноизвестната психоложка, от чиито книги за самопознание и самопомощ са продадени повече от 5 милиона екземпляра.