Та кой не обича истории, разказани толкова изкушаващо и вкусно, все едно че с мед са намазани, отбеляза навремето кинокритиката, правейки връзка с детството на сестрите Рорвахер, прекарано по поляните в Умбрия, в компанията на пчелите на баща им. Отдалечеността от големия град се отразява не само на ритъма им на живот, но и на различното темпо, с което тече времето им – виждаме го много силно във филмите на Аличе. Алба пък всички сравняват с романтично създание, излязло сякаш от детските приказки – с леко и закачливо присъствие на нещо непознато, което в някакъв момент може да придобие нюанс на заплашително и страшно.

Много скоро кинокритиката и модните списания започват да сравняват Алба с нейния кумир – актрисата Тилда Суинтън, и наистина между тях има прилика – викторианското излъчване, силното присъствие на екран и на светски събития, както и задължителният ретро елемент, който се прокрадва в поведението и гардероба им. Пристрастяващ микс от неореализъм и магически реализъм, така кинокритикът на вестник „Ню Йорк Таймс“ А.О. Скот определя филмите, които снима Аличе и в които с радост скача по-голямата ѝ сестра Алба.

„Алба е изключителна актриса, която влиза от образ в образ с лекота и го изпълва с приказно съдържание. С нея се работи лесно, не само защото ми е сестра, макар че това помага много. Израснали сме заедно, поддържаме приятелството си и когато сме на снимачна площадка дори не се налага да обсъждаме или изговаряме нещата по сценария. Тя много добре знае какво искам от нея и го прави почти от първия дубъл. Винаги е била моят личен пример и моето вдъхновение в киното!“

Запомняща се роля Алба има и в актуалния филм на Аличе „Химера“,  в който действието се развива през 80-е те години на миналия век и разказва за британски археолог, който се забърква в международна мрежа за търговия с етруски артефакти. „Израснали сме в близост до Флоренция, във фермата на родителите си, но винаги около нас имаше хора, които познаваха други хора, тръгнали да търсят артефакти.

Още тогава имах усещането, че онези, които ровят в земята за трофеи, са особени хора и, честно казано, дори се страхувах от тях. Затова в „Химера“ се опитах да доближа зрителя до техния свят, понякога суров и груб, друг път – приказен и ексцентричен. Мисля си, че заради възможността да отраснем далеч от града, заобиколени от природата и живота в нея, сякаш успокоихме ритъма на ежедневието си и успяхме да нагласим всичките си сетива, така че да улавяме магията на същото това ежедневие. Това се усеща много силно в „Химера“, където, разбира се, има доста препратки към древногръцката литература. Вярвам, че е мисия на артистите да изграждат мостове между времената, хората и историите и да създават приемственост.“

Характерният подход на Аличе в работата с актьорите и изграждането на историята и на Алба като актриса впечатлява и Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, който през 2019 година организира голямо събитие с филмите на двете сестри. Оказва се, че един от най-големите им фенове е режисьорката София Копола, която признава, докато представя сестрите Рорвахер пред публиката, че Аличе е успяла да направи онова, което тя все още мечтае – да разкаже филмовата история като приказка.

И двете сестри обаче пазят тайната на своята лична приказка и отбягват въпроси, свързани с личния им живот. Знае се, че Алба има дългогодишна връзка с италианския режисьор Саверио Костанцо, а Аличе – 18-годишен брак, от който се ражда дъщеря ѝ Анита Рорвахер, която е вече на 17 години и освен двете малки роли във филми на майка си не мечтае за филмова кариера, а за нормален живот в малкото градче до Флоренция, където вечер се чуват щурчета.

Все още помни обаче времето, когато майка ѝ организирала пътувания със семейната кола до големия град, за да гледат филмови класики на голям екран заедно с още стотици други почитатели на киното. Защото и за майка ѝ, и за леля ѝ киното е религия, или както признава Аличе: „За мен киното е още едно доказателство, че има Бог“.