В България печелят ли се пари от сериали?

Със сигурност не е това нещото, което ще ти купи апартамент или драстично ще ти промени начина на живот. По-скоро печелиш една моментна популярност, която може да ти донесе по косвен път различни дивиденти, например реклами и т.н.

Кои са важните хора в твоя живот, извън семейството? Приятелите, колегите?

Най-истинските ми приятелства са в театъра и в моята група от Перник (Евелин е родена в Перник – б.р.), с които посещавахме актьорската школа като ученици, но с тях не се виждаме чак толкова често. Така че си взимам моите женски моменти май най-вече с момичетата от театъра. В Театъра на армията играем „Представление и половина“. Участваме 14 актриси от различни поколения, много пътуваме с него и вечер, след спектакъла, сядаме някъде, вечеряме, танцуваме си… Напоследък ми върви на женски представления. Още когато се върнах от майчинство преди три години, Лиза Шопова ме покани в постановката си „Стъпка по стъпка“, където сме три актриси – Анастасия Ингилизова, Гергана Плетньова и аз. След това дойде „Представление и половина“ с 14-те актриси, а после – „Пет жени в еднакви рокли“, отново в Театъра на армията.  Изобщо… Не ме пускат да играя с мъже, това е. (Разсмива се.)

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by EVA magazine (@eva_magazine)

Докога ще продължиш да играеш? Не ти ли е трудно вече да излизаш на сцената с цялото ѝ психическо и физическо натоварване?

Театралният сезон така или иначе свършва скоро. Аз играя само в две представления – от десет! В другите вече ме заместиха, защото героините ми са или 17-годишни, или ревностни пуританки, та ще е странно да са и бременни. Така че приключвам сезона и се отдавам на лятото. Съжалявам най-много за концерта на Ед Шийрън, на когото съм голям фен. Когато разбрах, че ще идва в България, си купих билети едва ли не първа. Сега се оказва, че ще съм в много напреднала бременност, когато ще е концертът, и просто се отказах.

Какъв свят искаш за децата си? И каква България?

Спокоен и миролюбив свят, в който ще имат свободата да са любознателни, да пътуват, да мечтаят, а няма да им се налага по една или друга причина определен начин на живот. България си я харесвам и не бих я напуснала. Не че някой ме е канил, пък аз съм се дърпала, не. Но не съм и търсила възможности да живея другаде. Харесвам си и страната, и хората. Има много неща, които трябва и могат да се променят. Обаче са нужни хора, които да не искат облаги за себе си, а да работят за общото благо. Дали ще се появят такива? Това е големият въпрос.