Много е хубаво, че стремежът към този баланс между работата и личния живот присъства някак естествено в теб и че го следваш, не се страхуваш от това какво можеш да пропуснеш. Виждала съм камикадзета…

… и те обикновено изгарят много бързо. В нашата професия хигиената е задължителна, защото работим с емоциите. Ако скачаш от едно в друго, нито си полезен за самата работа, нито за себе си. Трябва да си даваш време да презаредиш, да натрупаш нови преживявания и емоции.

Ти самата започваш да снимаш още докато учиш актьорско майсторство в НАТФИЗ – в сериала „Къде е Маги“.

Истината е, че в този сериал аз дори още не съм в първи курс. Снимките бяха през август, а изпитите в НАТФИЗ ми предстояха през септември.

Повече от летящ старт значи си имала в професията.

Летящият старт е хубаво нещо, но и много лесно се пада. Всъщност моята роля в този сериал беше малка, но пък името на персонажа ми бе в заглавието, аз бях Маги. И някак си всичко гръмна точно 5–10 дни преди изпитите в Академията, всички знаеха, че ще кандидатствам, и в мен имаше огромно напрежение – ами ако не ме приемат? След целия този шум.

Как попадна в този сериал още преди да си дори в Академията?

Покрай сестра ми, случайно. Приличаме си с нея на външен вид, но тя е с къдрава коса, много красиво момиче. В една маршрутка я заговаря Нели Димитрова (сценарист на комедийния сериал „Домашен арест“, на филмите „Възвишение“, „Петя на моята Петя“ и много други – б.р.) и ѝ предлага да се яви на кастинг. Сестра ми пък предложила мен. Така отидох на кастинг за ролята в  „Къде е Маги?“ и ме избраха. Въобще не знаех какво се прави на кастинги, нямах никакъв опит в киното. В театъра все пак имах някакъв, тъй като от пети клас посещавах театрална студия. Ролята ми в този сериал наистина бе малка, но много наситена откъм емоции – имаше и смърт, и престрелки, екшън, любови…

И ти тогава разбра със сигурност, че това е твоят път.

Не, аз и преди си го знаех. Никога не съм искала да бъда нищо друго освен актриса. Не съм имала план Б. Актьорството вирее в моето семейство от много време – едната от бабите ми е играла в аматьорски актьорски представления, партизански пиеси някакви. Майка ми пък е кандидатствала актьорско майсторство в Академията, но тогава е имало страшно много кандидати и е било многократно по-трудно да те приемат.

Значи ти си осъществила семейна мечта.

Да, особено на мама и баба. Те и до ден днешен гледат всичките ми постановки, много се вълнуват и са много щастливи.