На Елафонисос има два банкомата и една аптека, а полицай бива командирован от сушата само през туристическия сезон – през зимата няма нужда от такъв. Най-близките признаци на цивилизация са в Неаполи Вион – градче с около 3000 души на десетина километра от пристанището Пунда - в превод ще рече „нос“. И който продължи по пясъка и заобиколи въпросния нос, ще е стъпил на метри от едно от чудесата на древния свят: Павлопетри.

Името, което значи „камъка на Павел“ (християнския апостол), е дадено по-късно, но на това място под водата се е намирал най-старият потопен град. Поне сред тези, които археолозите са открили досега. Построен преди 5000 години, процъфтявал като богато пристанище през минойската епоха, развил текстилно производство и грънчарство, в крайна сметка градът станал жертва на поредица земетресения. В първото хилядолетие преди Христа той потъвал постепенно, докато накрая хората го изоставили.

Павлопетри е открит през 1967 г. от Никълъс Флеминг и изследван от учени от Кеймбридж през следващата 1968-а. Те правят ръчни замервания и картографират малка площ от потопените руини – около 150 на 400 м.

После Павлопетри е забравен чак до 2009-а, когато гръцката държава в сътрудничество с археолозите от университета на Нотингам обявява петгодишен проект за подробно изследване на останките с най-съвременна сонарна и компютърна техника. Заедно с водолазите на дъното слизат няколко робота. Павлопетри е проучен в детайли, създадена е 3D възстановка на тази малка загадъчна Атлантида. За резултата от проучванията разказва едночасовият документален филм на Би Би Си City Beneath the Waves („Град под вълните“), в който участие взема и самият Флеминг, вече с побелели коси.

Разкопките на Павлопетри се намират съвсем близо до брега и на много малка дълбочина – между 1 и 4 м. Каквото не са извадили археолозите, всеки гмуркач или шнорхелист с малко опит може да види със собствените си очи. А дори и останките да изискват силна фантазия, за да си представиш на това място процъфтяващ древен град, то подводният му живот – риби, ракообразни, охлюви – е впечатляващ и днес.

Шумът около Павлопетри е само една от причините туризмът на Елафонисос да се развие по-активно. Броят на хотелите и къщите за гости на островчето се е удвоил, та и повече, за последните 10 години. През август е все по-възможно да заварите Симос претъпкан. Засега мнозинството посетители си остават гърци, но сред чуждите народи, които първи са открили прелестите му, са италианци и англичани. А все по-често – и българи.

Публикуваме откъса от „Гръцко синьо. Пътеводител в близкото и непознатото“  със съкращения.