Откъсът за о. Елафонисос е от книгата на журналистката и пътешественик Анита Димитрова „Гръцко синьо. Пътеводител в близкото и непознатото“ (ИК „Сиела“), превърнала се в отправна точка за хиляди любители на „по гръцки“ бавния живот.

Освен с тайните на 32 морски кътчета в южната ни съседка, този „не съвсем пътеводител“ ще ви изненада с 8 нови дестинации - Корфу, Скирос, Лесбос, Самос, Кеа, Патмос, Липси и Лерос. Поемайки по стъпките на Омир и Казандзакис, Джералд Даръл и Ленард Коен, Анита Димитрова ни кани да пием ципуро в компанията на разкази за аргонавти и кентаври, вендети и политически убийства, вулкани и земетресения, любовни истории, пирати и корабокрушения, златни плажове и портокалови залези.

Днес българинът пътешества не на шега и е виждал истински екзотични дестинации. Занзибар и Малдивите, Карибските острови и Бали съвсем не изглеждат непоносимо далеч, както преди 20 години. Затова е обяснима известна снизходителност към достъпните и масови дестинации.

В Гърция обаче също има места, които покриват представата за усамотен райски остров. Най-близо до този архетип вероятно стои Елафонисос на Пелопонес. Въпреки че е при съседите, не може да се каже, че той е точно близка дестинация. Пристанището за Елафонисос отстои на 1060 км по шосе от София и на 50 евро пътни такси в посока.

До него не може лесно да се стигне и със самолет – най-близките летища са в Каламата, на над 200 км, и в Атина, на малко повече от 300. Повечето посетители го откриват като част от по-голяма опознавателна обиколка на Пелопонес.

За сметка на това островът е само на някакви си 600 м от сушата. В миналото даже не е бил остров, а полуостров, закачен за опашката на географската област Лакония.
Фериботът от Пунда (малък кей насред нищото, близо до гр. Неаполи Вион) плава едва 10 минути.

Елафонисос, чието име означава „остров на елените“ – а къде са елените, никой не знае, – е приблизително с размерите на Амулиани. Също като него има едно-единствено градче от селски тип, в което зимуват не повече от 300 – 350 души. Няма особено дълга и славна история, нито културни и архитектурни забележителности. Но има плаж. И то какъв!

Плажът с главна буква се нарича Симос и отстои на около 4 км от градчето. Той може да бъде достигнат само на собствен ход, защото обществен транспорт на острова няма.
Всъщност това са два плажа, две лазурни подкови – по-малка и по-голяма, разделени от тънък провлак с малък хълм накрая. Възможно е да настъпи известно объркване с имената им – по-малкият е известен с името Симос, Малкия Симос или Франгос.

По-големия, на който има популярен сред гръцката младеж къмпинг, огромни пясъчни дюни и няколко плажни бара, ще срещнете под имената Мегало Паралия (Голям плаж), Големия Симос или Саракинико. Последното име е препратка към пиратите, чието свърталище е бил Елафонисос през средните векове. Коринтският канал не е бил още прокопан и търговските кораби са минавали оттук, между бреговете на Пелопонес и по-големия остров Китира, преди да продължат към Атина и Мала Азия.