Както и да ги наричате, двата плажа са истинска прелест. Фин пясък, плитко тюркоазено море, почти никакво строителство и шум наоколо (през последните години отвъд дюните са цъфнали няколко малки семейни хотела), ниски кедрови горички. Единствената слабост на това райско кътче е, че в някои летни дни е силно ветровито. Но това е риск, който съществува на всеки егейски остров.

Въпреки че Елафонисос по правило не присъства (или е отбелязан само с две-три изречения) в пътеводителите на английски, гръцки и български език – не може да се каже, че той е останал в тайна. Нито че местните не се възползват в пълна мяра от това, което природата им е подарила.

Комплект от чадър и два шезлонга на Симос струват 20 – 40 евро – едни от най-високите цени в Гърция, ако не броим Санторини и Миконос. Хубавото е, че никой никого не кара насила – преобладаващата част и от двата плажа е свободна зона.

Настаняване на острова в началото и края на лятото може да се намери на нормални цени, но през август те удрят тавана. Високи са и цените на храната, при това средно качество – малкият остров няма особено кулинарно наследство, нито развива собствено земеделие. Менютата включват стандартната гръцка ресторантска кухня, както и жалоните на туристическото изхранване като пици, палачинки, гирос и т.н.

Извън туризма основен поминък на Елафонисос е риболовът. Все още десетки рибари излизат всяка сутрин с лодките и мрежите си. На тях може да се разчита да зареждат с прясна риба ресторантите на крайбрежната улица. Декор на летните вечери осигурява градската църква „Св. Спиридон“, построена на малък остров в плитките крайбрежни води и свързана с мостче със сушата.

На Елафонисос има и други плажове освен Симос – например дългият и пясъчен Като Ниси, наричан още Панагица в чест на Богородица. Навсякъде другаде това щеше да е топ плаж, предпочитан и хвален в туристическите брошури. Тук отиваш на него за един следобед, за разнообразяване в програмата, толкова много отстъпва той на знаковата двойна подкова. Мъничкият Лефки, вляво от пътя за Симос, е смесица от пясък и скали, с яркосин цвят на водата и предимството почти винаги да е закътан от вятъра.

В близост до градчето са Контогони и Калогерос, а най-големите авантюристи могат да предприемат изследователско пътуване пеша или с лодка до отдалечения Аглифтис, украсен с бял параклис.

И толкова. Няма друго за правене на този малък остров, освен да бездействаш, да се наслаждаваш на слънцето и цветовете на морето. По-активните може да усетят неудържима скука след третия ден престой.