Какво се случва, когато на необятната територия от 448 страници се срещнат изследовател, лекар и ненаситен читател, живеещи в един и същи човек на име Сидхарт Мукхър-джи. Отговорът е много простичък – нов шедьовър и планина за изкачване с името „Песента на клетката“.

Това е третата книга на известния доцент по медицина в Колумбийския университет и онколог, която издателство „Изток-Запад“ представя пред българските читатели. Книгите на Мукхърджи (на български език са издадени и предишните му две – „Императорът на всички болести: биография на рака“ и „Генът: една интимна история“) са за любопитни читатели и за онези, които вярват в невидимите връзки между нещата и в силата на литературата за разгадаването на лабиринта (почти като по Борхес).

И в тази своя книга един от най-четените колумнисти на вестник „Ню Йорк Таймс“ пренася действието от едно време в друго с лекотата на магьосник. Така от отварящите цитати от Фридрих Ницше и Уолъс Стивънс в началото се озоваваме лице в лице с Шерлок Холмс и доктор Уотсън в разказа „Гърбавият“ от Артър Конан Дойл. Прочутият детектив казва нещо важно, което определя изследователския подход на Мукхърджи: „Това е един от много случаи, когато човек поразява събеседника си с наблюдателността си само защото последният е изпуснал от очи или не е обърнал внимание на някоя изключително дребна подробност, на която първият основава дедуктивния си извод“.

По същия начин Сидхарт Мукхърджи търси вечната логика и прави сериозна заявка още с дебютната си книга, вдъхновена от опита му като онколог, с която спечели престижната награда „Пулицър“ в категорията за нехудожествена литература. И докато на прицел в първата е императорът на болестите, а във втората – естествената еволюция, в „Песента на клетката“ сякаш съвсем случайно Мукхърджи е навлязъл в територията на своята съпруга, известната американска артистка Сара Зъ, неговия първи читател, визуален артист и енциклопедичен ум.

В представянето на книгата във вестник „Ню Йорк Таймс“ Дженифър Дейл пише: „Както и в предишните си две книги, и в тази Мукхърджи, който е по професия онколог, не спира да ни изненадва и като голям писател, който владее динамиката на добрия разказ. В книгата има любопитен главен герой – клетката, или по-скоро нашето разбиране за нея. Типично в неговия стил, авторът ни пренася с лекота в XVII век, когато холандски търговец на платове на име Антони ван Льовенхук разглежда под примитивен микроскоп капка вода, очарован от гърчещите се микроорганизми, които той нарича „животни“. Много време след него английският учен Робърт Хук наблюдава „многобройни малки кутийки“, когато поставя тънко парче корк под микроскоп. Нарича ги с името „клетка“ от „cella“, латинската дума за „малка стая“. Така стъпка по стъпка Мукхъдржи приближава читателите си до малката стая, от която излизат големите тайни!“.

Започнал кариерата си в медицината като имунолог, доктор Мукхърджи използва често семейните истории на многобройната си индийска фамилия като вдъхновение за сюжетните нишки в книгите си. Същото в работата си като артист прави и съпругата му Сара – изследва сложните и неочаквани връзки между човешката анатомия, житейските ситуации, смислите на изкуството. Сид и Сара се грижат и двете им дъщери – Лейла и Ария, да мислят активно и да не се оставят на течението. Едно от важните правила, които са въвели за децата си, е да нямат телефони, както и профили в социалните мрежи, преди да достигнат възрастта, на която да прочетат и разберат книгата на Джордж Оруел „1984“.