И там ще направим интервю! Но още по-хубаво - в Гетари?! По-интересно е как общувате с децата си? А какво е да сте Бегбеде и баща едновременно, при това на три деца? Голямата ви дъщеря вече е на 25, но другите две са малки.

Знаете ли, аз произхождам от напълно разпиляно семейство. Когато бях малък, баща ми много отсъстваше. Беше плейбой. Не го виждах често. Може би исках да го имитирам. Дълго исках да бъда като този много съблазнителен и неуловим герой. Той почина преди 6 години. Сега съм склонен да си казвам, че ще бъда по-добър баща от него. И присъствам, тук съм, грижа се за децата ми, водя ги на училище, готвя им. Правя всичко, което баща ми не е правил за мен!
През 60-те и 70-те години на хората не им пукаше за децата им. Родителите бяха деца!

Разказвате ли на децата си с какво се занимавате? Какво си говорите с тях?

Знаят, че съм писател и журналист. Гледали са ме по телевизията. Искаха да дойдат. Дъщеря ми Уна е на 8 години и започна да си води дневник. Това за мен е много вълнуващо. Аз самият започнах да пиша на тази възраст. Когато човек иска да пише, започва рано. Тя си записва. Искаше да ми покаже. Първото й изречение беше: „Мисля, че съм луда.“ Ха! Не е лошо за 8-годишна! Хаха! Може би пише, защото си казва - Хей, ако татко го прави, да опитам и аз!

Вие какво пишехте на осем?

За брат ми, за глупостите, които прави. Водех си бележки в една тетрадка за редките моменти, в които виждах баща ми, за да ги запомня. Наскоро я намерих. Беше вълнуващо! Исках да увековеча всеки момент, прекаран с него. Записвал съм си всичко, което сме яли, в кой ресторант сме ходили, на какъв филм ни е завел. Често бяха на Уолт Дисни. Записал съм например: Днес бяхме на кино и гледахме Робин Худ. Интересно! В крайна сметка не е много различно от последната ми книга. Има формата на изповед.

А сега как пишете? През коя част на деня или нощта? Имате ли ритуали?

Дълго време някогашният Фредерик пишеше кьор кютук пиян, в 3 сутринта под масата в някой нощен клуб или на задната седалка на такси. Пишех много в самолетите. Водех си бележки навсякъде. Харесваше ми да го правя, когато съм много, много уморен. Новият Фредерик няма нищо общо с това. Той е дисциплиниран. Водя децата на училище в 8.30 ч. сутринта, знам, че ще се върнат в 16 ч. и вече няма да мога да работя. Така че имам време от 8 до 16 ч. Трябва да действам! И вече е съвсем различно. Ставам дисциплиран като Толстой! Той пишел всяка сутрин много рано.

Не съм вярвал, че ще бъда такъв. Но когато не пиеш и не ти отнема време да се възстановиш след нощта, е приятно да се съобразиш с времеви рамки. И сутрин след добър сън „сървър“-ът (мозъкът ти) работи добре. Сега е 15:50 ч. Моят работен ден за писане е приключил. Поръчах да построят дървена колиба в градината ми и пиша в нея. Има само компютър и книги. Опитвам да пиша по страница на ден. Понякога са само изречения. Понякога - малко повече. Но не излизам, без да съм произвел резултат.

Заглавието на книгата ви е „Изповед на един назадничав хетеросексуален мъж“? Защо?

Разказвам за трудни за преживяване неща – че къщата ми беше нападната от феминистки, че като дете бях бит от свещеник, за обира, който преживях в един бар в хотел „Риц“, когато бандити нахлуха въоръжени, за да крадат бижута. Правя го с чувство за хумор и лекота. Ми да! Да се изповядваш е традиция, католическо тайнство. Изброяваме си греховете, молим Исус Христос за прошка. Изповедта е и литературен жанр. Въпросът е, че думата „хетеросексуален“ предизвика скандал. Невероятно! Преди книгата да излезе в книжарниците, имаше демонстрации, графити, заплахи в социалните мрежи срещу нея, срещу мен. Само заради думата „хетеросексуален“. Хората решиха, че ще е консервативна и реакционна. Просто защото мутрата ми на корицата и заглавието.