Aло! Добър ден! Търся Фредерик Бегбеде.
Аз съм.
Може ли да включим видео?
Да. – Бегбеде се появява на дисплея на телефона ми усмихнат. Говорим в WhatsApp. Изглежда побелял, с по-голяма брада, но и с онзи хитър поглед, който не можеш да сбъркаш. Чуваме се по повод новия му роман „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ (ИК Colibri, превод: Росица Ташева). – Момент, - казва. – Чакайте да изляза в градината за по-хубав фон! – След малко е сред оформени пролетно зелени храсти.

Сигурно сте в Гетари?  (Живописно село в Югозападна Франция, на Бискайския залив, където писателят живее от известни години.)

Да, да. Точно така!

Фредерик, защо вие, царят на купона, властелинът на най-яките партита в Париж, се отказахте от най-хубавия живот и в Париж, и по света и избрахте да живеете в Страната на Баските?

Е! – вдига рамене. - Вие познавате Страната на Баските! Знаете защо!

Да, красиво е на това място за вечна ваканция на океана, с разкошно време. И все пак!

Всъщност аз бях фалшив парижанин! Защото съм, както се казва, парче човек от Югозапада. В Гетари имам много спомени от малък. И да, 30 години бях властелинът на нощните парижки клубове, но винаги съм мислел, че ще се завърна... И ето дойде добрият момент. Навърших 50 през 2009 г., пристигнах, за да напиша романа ми Un roman francais (Един френски роман), в който ставаше дума за моето детство тук, купих къща и идвам редовно. През 2016 г. се установих окончателно и не съжалявам.

Не е ли прекалено тихо за вас?

Не. Има момент в живота, в който имате нужда от спокойствие. Сексът, дрогата и рокендролът са ок, когато си на 20, на 30, може би на 40. Да продължават след 50 е смешно. Не е ли така?

И все пак последният ви роман звучи обезпокояващо – влизате в манастир, после - в армията. Що за странен Бегбеде?!

Разказвам историята на човек, роден през 60-те, когато се разпаднаха всички структури - семейството, религията. И настъпи ерата на консумацията. Аз доста се възползвах от нея, работейки в рекламата. Написах едни материални книги. И после? Имам усещането, че всичко се обърна с главата надолу. Човек не може да живее без структура, без ред. Тази малка книжка е историята на човек, който търси нова структура. Може би именно поради липсата й, е малко изгубен. Вече е спрял дрогата. Трябва да я замести с нова зависимост. Може да е със секс, сеща се той.

Може!

Това със секса вече стана сложно.

Защо?

Ще говорим по-късно! И търси, търси, търси. Отива при монасите. Да, това са моите преживявания. Там се почувствах добре и спокоен. Заради детските ми спомени расАта и грегорианските псалми ме омиротвориха. След това отидох във военно поделение и се почувствах още по-омиротворен с униформите, дисциплината. Чувствах се толкова добре и по-малко тревожен, колкото никога не ми се е случвало на Фестивала в Кан.

И на мен ми изглежда абсурдно! Мисля, че е така, защото принадлежа към поколение, което е страдало много от загубата на правила и структура. И да видя мъже, молещи се на Господ цял ден или тези, готови да умрат за страната си, ме изпълни с емпатия. Не казвам, че всички сме еднакви, но им се възхищавам и малко им завиждам.

Дали пък не продължавате да си играете по друг начин с живота или в живота?

Мисля, че просто се опитвам да спра да страдам и да се тревожа. Тук в Гетари с жена ми и с децата ми се чувствам по-добре. По-хубаво ми е, отколкото да клеча разбит в тоалетните на нощните клубове в Париж. Може да звучи странно, но работи добре.