Караваджо

В църквата „Пио Монте дела Мизерикордия“ може да видите впечатляващия олтар „Седемте дела на милосърдието“ на Караваджо, заедно със съвременни скулптури на Ян Фабр и на Аниш Капур.

Неапол се превръща в столица на барока през 17. век и дом на художници и артисти като Караваджо, Салватор Роза и Бернини, философи като Бернардино Телезио, Джордано Бруно, Томазо Кампанела и Джамбатиста Вико и писатели като Джамбатиста Марино.

Бил е важен център на хуманизма и Просвещението, люлка на класическата музика и опера чрез Неаполитанската школа. През 60-те години на ХХ век е привличал много модерни артисти като Анди Уорхол, Робърт Раушенберг и Сай Туомбли, които живеят известно време тук и се вдъхновяват. Вдъхновяващо е и посещението на

Помпей.

Прилича на разходка в паралелен свят и паралелно време, като връщане назад преди повече от 2000 години. Разположен е на западния бряг на залива, на юг от Неапол. Бил оживен курорт на богаташите на Римската империя, голям около 160 акра, с павирани улици, високи тротоари, обществени бани, амфитеатър с 20 000 места, два театъра, елегантни къщи и вили, публични домове, занаятчийски магазинчета, храмове и обществени сгради. И всичко това е съхранено и може да бъде разгледано, защото е било затрупано от вулканична пепел след избухването на Везувий през 79 г.

По описанието на древноримския политик и писател Плиний Млади изригването приличало на облак с необичаен размер и вид, на бор, който се издигнал на голяма височина върху нещо като ствол и след това се разделил на клони. И тази кула от вулканични прах и пепел, парчета пемза и скали се понесла към земята. На следващия ден взрив от прегрял газ и пулверизирани скали се излели по склона на планината със 100 мили в час и изгорили всичко по пътя си. Около 2000 души в Помпей и около 16 000 в околните села и градове били убити. В разкопките били открити и тела на хора и животни, и буркани с консервирани плодове, и хляб. Красиво е, спокойно, подредено и продължава да е оживено, само че с туристи.

Везувий

е мистично преживяване. За мен той е най-големият подарък от това пътуване. Мислено погалвам горещото му сърце и благодаря за красотата, с която пълни душата ми. Висок 1281 м, той е един от двата активни вулкана в Европа. Една от хипотезите за значението на името му е, че идва от латинското „Vae Suis“, което означава „Горко им“. Последното му изригване през 1944 г. унищожава Маса ди Сома и Сан Себастиано и покрива с пепел Отавиано и цяла Южна Италия.

Пътят към кратера се вие по склоновете. По-често туристите се качват до билетната каса на височина 1170 м с автобус. На места автобусите едва се разминават. Вълнуващо е. Гледката е изключително красива. От касата до ръба на кратера се разхождате пеша. От кратера, доколкото може да бъде видян от загражденията, излизат пушечета. Когато започваме изкачването, небето е покрито с облаци, които постепенно се разсейват. На ръба на кратера все едно някой дръпва небесните завеси и блесва слънце, и се открива гледка към Неаполския залив, руините на Помпей, Капри, Соренто и Апенините на Молизе и Абруцо.

Националният парк Везувий е осеян с ферми и винарни, които се гордеят с уникален тероар благодарение на характеристиките на везувианската почва. От магазинчетата до кратера може да купите едно от най-добрите италиански вина Lacryma Christi. В района на вулкана правят и сушени плодове по древна местна традиция за сушене и консервиране. Заслужава си да опитате местните сортове – орехът Соренто, орехът Везувий, лешникът Тонда Бианка и Тонда Роса. Има и специален сорт чери домати, отглеждани на почвата на Везувий.

Неапол е пиршество за всички сетива!